Всеки човек има в своя живот периоди, които се нуждаят от преосмисляне. И не само за хората е валидно това правило, но и за обществото.
Когато става въпрос, обаче, за обществото, тогава активно се намесва и другата страна от вечно съществуващата Сила за Живот. Коя е тази страна? Тя е единственият най-труден за разбиране лайтмотив на Живота. Става дума за прякото влияние на деструктивните сили за формирането и развитието на Живота. Защо определих това влияние като лайтмотив на Живота? Защото деструктивните сили имат толкова силно и значимо участие в живота, колкото и конструктивните сили. Те винаги вървят ръка за ръка. Така е и в човешкият живот. Спомнете си за движението на махалото – напред и назад, т.е. става въпрос за равномерното движение, което се обяснява чрез Принципа на ритъма. То е неотменната и изключително значима Сила, която служи за развитието на еволюционните процеси. Равномерният ритъм на влияние от една страна създава условия за развитие, от друга забавя процесите, които го формират. И едното и другото имат еднакво силно значение и могат да бъдат определяни всяко за себе си и двете заедно като причина за формирането и развитието на Живота.
Когато говорим за конструктивните сили и ги определяме като лайтмотив на Живота, е добре да си даваме сметка, че тяхното проявление постига своята стойност и значимост в резултат на присъствието на деструктивните сили. Значимото присъствие на деструктивните сили можем да открием в стимула, който те създават там където се докосват, за възстановяване и укрепване на онова, което са разрушили. Как да се разбира това твърдение? Като обяснение за създаване на градивен процес в името на еволюцията. Ще кажете, че е напълно безсмислено да се разрушава нещо вече създадено, за да може след това отново да се гради. Да. На пръв поглед това е така. Но тук има един много съществен момент, който определя значимостта на явлението, за да говорим за него като за равномерно движение. Същественото в случая откриваме в стремежа за възстановяване на разрушеното.
Когато е нарушена една цялост, всички частици, които участват в състава й, се стремят към нейното възстановяване. Това е заложено правило в Природата и то действа на всички нива. Ако това възстановяване бъде оставено да се осъществява от „самосебе си”, т.е. според съществуващият в Природата Принцип, процеса може да продължи изключително дълго във времето, защото в Природата всичко е съизмеримо с Вечността. В рамките на един човешки живот на земята тези измерения означават необозримост в бъдещето, защото човешкият ум не би постигнал прозрение, което в детайли да му даде визия за Вечния Живот. Поради ограничената си Програма, човешкият живот изисква скорост за своята функционалност, във всеки момент от проявлението си. Дори съществуващите представи за минало и бъдеще, вече се оказват безполезни, защото живата практика показва, че най-важното нещо е това, което се случва тук и сега. Ето защо човек се стреми да възстанови нарушената цялост в своя живот максимално бързо и точно. В това възстановяване се проявява най-съществено творческото начало на личността. Този, който има умения и способности да се изявява като творец в своя живот ще прояви инициативност, иновативност – ще създаде подобрения в качеството и функциите на разрушеното и така ще постигне надграждане, което означава развитие, т.е. нов живот за Съществуващото. Така ще бъде постигната основната цел на Живота – развитие и усъвършенстване на човешките умствени способности.
Всяко нещо, което получи подобрение върху основата на своето предходно съществуване се нарича обновен модел на явленията, на предметите от действителността, обновен модел на взаимоотношенията – всичко може да бъде обновено, било поради разрушената си цялост или поради загубената си актуалност. Но загубената актуалност също може да се приеме като разрушение на цялото, след като го прави нефункционално. В случая става въпрос за косвено влияние на деструктивните сили.
Косвеното влияние на деструктивните сили става значимо когато личността изостане от изискванията на времето, в което живее. Тогава когато един човек не върви в крак с промените, които налага развитието на обществото, той се обрича на гибел. Защо? Защото не е съумял да бъде актуален в мисленето и действията си, а това е създало условия да се разруши неговата връзка с цялото. Така деструктивните сили ще го принудят той да създаде обновения модел на своя живот. Но това ще се получи, ако личността осъзнае причината за възникналия проблем. Ако осъзнае причината, ще включи своите творчески способности и умения и ще постигне напредък.
Другото означава провал. Там където няма правилно разбиране, влиянието на деструктивните сили ще остане без контрол и като всяка енергия в Природата ще действа със силата на Първичното. Кое е, или какво наричаме Първично? Онова, което проявява активност в резултат на вложения в него електромагнитен заряд. Електромагнитната сила в Природата създава активността на енергията. Посоката на тази активност, обаче, се определя от присъствието на интелект. Интелектът създава условията и съдейства за проявата на електромагнитната сила там където тя се намира: в Природата, в растенията, в човешкия организъм, ако щете дори в необозримото Пространство. Оставена без ръководна Идея, електромагнитната сила се проявява хаотично. В Космическото Пространство ръководната Идея се осъществява от Космическия, от Вселенския Разум. Така се организира Живота в Макрокосмоса. В духовното пространство на човешката личност, т.е. в микрокосмоса, ръководната Идея, която организира проявата на електромагнитната сила се осъществява от човешкия разум. Разумът, бил той човешки или Божествен, създава различните нива на интелекта, в резултат на опитностите, а опитности се получават, когато в Макрокосмоса или в микрокосмоса непрекъснато се формират процеси на развитие. А какво е развитието? Последователно, устойчиво надграждане на Съществуващото, неспирно обновяване на модела на човешките взаимоотношения, за да има напредък. Ето как затворихме кръга и стигнахме отново до деструктивните сили. Тяхното влияние върху Живота ще има стимула за възстановяване и укрепване на разрушеното, тоест те самите ще бъдат причина за надграждане, само в резултат на разумно употребените условия, които създават разрушителните сили. В това се състои Мъдростта на Създателя: човешкото съзнание да се развива, укрепва, или ако е необходимо да се трансформира, чрез създадените нови условия – един път чрез въздействието на деструктивните сили, и втори път чрез ръководната Идея на съответния Разум. А това означава, че новите условия могат да бъдат създадени както от деструктивните, така и от конструктивните сили. Въпрос на умение от вашата страна е да работите с тях. Чрез създадените нови условия се разгръща творческия потенциал на личността, както и потенциала на разумност, за човешкото или за Великото Съзнание.
Какво искам да ви кажа с тази лекция до тук? Бъдете будни за условията, в които се намирате във всеки момент от живота си. В най-трудните моменти от своя живот, ако имате самообладание и достатъчно находчивост, можете да постигнете решаващи успехи. Принципът на ритъма е полезен точно с това: да създава отмерения ход на Времето, в частност и на вашето време. Днес сте радостни, утре сте тъжни – редуват се трудните и приятните дни, за да се получи равномерното движение на процесите, които определят Еволюцията на Сътворението.