ЗА ДУХОВНАТА ПРАКТИКА В ЕЖЕДНЕВИЕТО

Работата с добродетелите придава смисъл и съдържание на човешкия живот. Няма друг път към съвършенството, който така планомерно и целенасочено да създава условия за положителна промяна в човешкото съзнание. За да върви съзнателно по този път,  човек ще трябва да използва спокойна и разумна духовна практика.

Да уточним най-напред какво разбираме Ние под духовна практика. Да ползваш духовна практика в ежедневието си, означава да приемеш ежедневните си задължения като средство за изява на Божественото у теб. Това предопределя целенасоченото използване на духовното знание за качествени, стойностни промени в начина  на живот.

Чрез духовното знание вие променяте първо ебе си, и като резултат от трансформацията на вашето съзнание променяте средата, в която живеете. Това означава, че ако вие съзнателно използвате знанията, които можете да получите от опознаването на поне пет от всичките добродетели ще придадете ново  съдържание на вашия живот. Как? Като приложите в действие полученото от Божествената наука знание.

Божествената наука учи, че знанието  на което са носители добродетелите благоразумие, благородство, добродушие, достойнство и човеколюбие може да създаде основата на вашата нова духовна култура. От тук нататък приемете, че имате ясна мотивация, че сте убедени в това, което започвате и знаете, и че със всичко това  вие работите за своя духовен напредък.

Какво трябва да направите? Най-необходимото в случая е да си дадете сметка колко е важно да повишите своята самовзискателност. Всичко останало произхожда от този факт – от повишената самовзискателност. Защо? Защото ако сте достатъчно самовзискателни, вие ще повишите нивото на своята отговорност за всичко, което вършите.

Самовзискателността ви дава посоките на две основни направления: връзка с Бога и връзка с Божественото у вас.

Къде откриваме връзката с Бога? В повишената отговорност: всичко, което се върши да бъде като за пред Бога.

Какво ще се промени у вас, ако работите с това съзнание?

Първо ще си изградите чувство за отговорност пред своя Създател.

Второ, ще повишите качеството на извършваната от вас работа. А всичко това може да бъде постигнато, ако използвате морал и висока нравственост.

Когато работите с цел да осъществите връзка с Божественото у вас, вие постигате три съществени резултата: осъзнавате силата и ролята на самочувствието с което живеете; превръщате себеуважението във фактор за вашия успех, и не на последно място – постигате удовлетвореност от вашия труд. Това е радостта от живота, незаменимото усещане че си потребен, че си създал нещо стойностно.

Каква е духовната практика, която можете да използвате, за да постигнете всичко това?

Дълбоко осъзнатото желание да бъдете полезни: полезни за себе си, полезни за своите близки, за обществото, за Природата.

Какво означава да бъдеш полезен?

За да бъдеш полезен, ще трябва да събудиш целия свой творчески потенциал, ще трябва да дадеш път на интелигентната и Божествена сила вложена от Създателя у теб.

Ето това трябва да разберете всички, и основната духовна практика, която ще бъде най-подходяща за вас, е навлизане в нивата на високата нравственост. Ще успеете да достигнете тази висота чрез задълбочена духовна работа. Това означава постепенно, но последователно и целенасочено повишаване на вибрациите на вашето човешко съзнание, за да можете да навлезете в нивата на завишените вибрации на високата нравственост. Силата на това постижение има едно единствено измерение: чиста и трайна връзка с Бога и Божественото у вас. Но трябва да тръгнете  от нещо, което считате за толкова обикновено и делнично: самовзискателността. Остава да превърнете в интересно творческо преживяване делничните си трудови задължения, които имате, и да ги обвържете с високия критерии на вашата лична самовзискателност.

И още нещо. За да постигнете духовен аспект на делничния си живот трябва да познавате естественото състояние на релаксираното тяло.

От какво се определя състоянието на релаксираното тяло? От внедрената в съзнанието мисъл за неговото релаксирано състояние. Това означава, че всичко, което вършите ще го правите с лекота. Кога ще чувствате лекота в действията си? Когато това, което вършите го вършите с желание. От тук следва заключението, че за да не си създавате напрежение, не трябва предварително да мислите, че работата, която ви предстои е трудна, много сложна, не е по силите ви, или просто ви е неприятна. Когато тръгнете с отегчение и досада към предстоящите си задължения, тези чувства блокират жизнената и творческата ви енергия, и така това, което извършвате носи белега на скалъпената работа. Затова, за да имате успех във всичко, което започвате, ще трябва да се освободите от предварителната нагласа, че сега ви предстои неприятна работа. Казаното се отнася с еднаква сила както за физическия, така и за умствения труд.

Това беше първото правило. Второто правило е свързано с умението да си създадете удобство когато трябва да свършите нещо. Това означава да внимавате как сте седнали, ако работата ви изисква това, накъде и как се подпирате когато продължително време сте в седнало положение; да знаете, че ако дълго време сте били облегнати сте попречили както на функциите на гръбначно-мозъчните връзки така и на мускулите на гърба; да знаете също, че мускулите в раменния пояс се изморяват твърде много когато дълго време сте били в неправилно положение при работата с компютъра. Значението на всички тези неща идва от последствията, които те  причиняват: нарушено кръвообръщение и травмиране на мускулната тъкан.

Третото правило подсказва колко е важно да бъдете внимателни когато ходите по улицата. То казва, че всяко придвижване от дома до работното място, от дома до кварталния магазин, или придвижване свързано с какъвто и да било ангажимент, може да послужи за релаксация на ума и тялото. Това означава винаги да тръгвате навреме за там където отивате и да използвате това време за възприемане на светлината чрез вашите сетива, или да си създавате разнообразие на мислите като разглеждате природата, витрините на магазините, или движещите се коли. Добре е да намерите време да вдигнете очи и към небето, за да потърсите там облаче или птица. И в никакъв случай да не мислите за проблемите си във време на движение по улицата, още по-малко да се опитвате да ги разрешавате.

Четвъртото правило се свързва с определеното отношение към вашето тяло. Ако се отнасяте към него с безразличие, като към една от вещите си в дома, то ще има сдържано отношение към вас. В какво се изразява сдържаното отношение на тялото? В затрудненото функциониране на нервната регулация на целия организъм. Тялото чувства вашето безразличие и не изпитва благоразположение към вас. Липсата на благоразположение на тялото води до нарушаване на енергийния му обмен, влияе на метаболизма и смущава кръвообръщението. Ето защо вие трябва да се отнасяте с любов към своето тяло. Това означава да го харесвате и да му показвате това като се грижите за него. Как? Освен добрите чувства, с които го дарявате, да му осигурявате и добра лична хигиена. Добрата лична хигиена на тялото зависи твърде много от  създадената хигиена на Духа.

Петото правило казва, че енергията – универсалната жизнена енергия, която изпълва пространството и достига до човешкия организъм чрез сетивата му, съдържа в себе си активността на съзидателната сила на Сътворението. Съзидателната Сила на Сътворението стои в основата на всичко Съществуващо. Тя непрекъснато се движи в пространството и активира всичко до което се докосва. Ако вие се  съобразявате с тази нейна функция, ще бъдете с отворени сетива за непосредствена връзка с животосъграждащата сила на Природата. А вие ще се съобразявате, ако имате съответното разбиране, което  учи, че човекът е частица от Природата и като е така всичко, което става в нея, става и в неговия организъм.

За да приобщите вибрациите на вашата жизнена енергия към вибрациите от жизнената среда, в която се намирате ви е необходима само една духовна практика. Тя се нарича умение да живеете чрез Любов. Бог е Дух, Бог е Любов. Всичко сътворено от Него вибрира с честота на основополагащата, животосъграждаща Сила Любов – съзидателната Сила на Сътворението. За вас остава да я приемате с благодарност  и да усвоите състоянието Любов, като  естественото състояние на вашия организъм, така както това е в Природата. Няма друга духовна практика по-значима за еволюцията на Живота.