Всички Ние, които имаме желание да бъдем в помощ на човечеството за неговото духовно развитие, търсим съмишленици и тази година.
За Нас съмишленик е всеки човек, който живее с мисълта за добруването на човечеството. Кога можем да говорим за добруване? Когато хората заживеят с разбирането за голямата потребност от духовно общуване. Сега духовното общуване не се търси, а то е основа и първопричина за създаване на колективно съзнание.
Колективното съзнание не означава безличностно присъствие на човешкия ум в даден колектив. Колективното съзнание се формира тогава, когато е постигнато обективно и конкретно отношение към дадена цел.
Как се постига обективно и конкретно отношение към дадена цел? Като се признае върховенството на мъдростта, която е вложена в създаването и перспективата на определената цел. Значи, преди всичко ще трябва да се преценява общочовешката значимост на целта. Когато тя се свързва с идеята за добруване на мнозинството, можем да кажем, че мнението, което я подкрепя е обективно. Обективният характер на определената цел дава възможност за нейното утвърждаване.
Сега времената са такива, че хората от една страна се събудиха за активен обществен живот, а от друга, подхождат твърде субективно при определянето на характера на конкретната цел. Защо се получава така? Защото нивото на духовната култура на хората е различно, а при много хора дори и отсъства. Когато човек иска да създаде нещо в материалния свят, ще трябва преди това да създаде неговата структура в духовния свят. А как ще стане това без необходимата духовна култура? Затова Аз ви предлагам да започнете активна работа за утвърждаването във вашия живот на нова духовна култура. Тя ще създаде условия за добруване на обществото, в което живеете, а в последствие за добруването на човечеството в неговата цялост.
Да набележим сега основните точки, които определят духовната култура.
На първо място, това е желанието на отделната личност да бъде частица от Йерархията на Светлината. Когато един човек живее с мисълта, че той самият е създател и приносител на Светлина, винаги ще има в съзнанието си високият критерий за добродетелен живот. Защото какво е Светлината в човешкия живот? Тя е знанието, което Бог, в качеството си на Висш Космически Разум, е създал и го е направил достояние за човешкия ум.
Знанието на Божествената наука, включва като основно направление за просвещението на човешкия ум, запознаването с Нравствения закон и произтичащите от него правила. А кои са тези правила? Съвсем конкретно и точно те са записани като Десетте Божии заповеди. Значи не става въпрос за нещо нечувано до сега. Напротив! Налага се да припомня, че като нравствен кодекс, те са предадени на човечеството от преди хилядолетия, и въпреки, че хората са запознати с него, няма никакъв резултат. Затова на второ място, когато се говори за духовна култура, ще трябва да се запише: дълбоко осъзнат стремеж на личността към опознаване на смисъла и съдържанието на понятието НРАВСТВЕНОСТ. Когато всеки човек постигне пълно разбиране на значимостта на това понятие, ще започне да възприема и себе си и света по нов начин.
Какво означава понятието „нравственост”? Аз ще обясня неговото значение като осъзнато възприемане на правилата определени от Десетте Божии заповеди. Всеки човек осъзнал изключителното значение на тяхната роля за формиране на човешкото общество, става частица от Йерархията на Светлината. Защо? Защото осъзнатото знание се превръща в начин на живот, а така се утвърждава и допълва смисъла и съдържанието на Нравствения закон. Той влиза в изпълнение, което означава, че чрез него човекът е творец на добродетелни дела. Добродетелност се постига тогава, когато бъде усвоено във висша степен знанието за нравственост. Ето защо на трето място, като съществено важна точка за създаването на духовна култура, ще запишем: постигане на добродетелност в мисълта, чувството и поведението на човека. Това постижение вече дава възможност за пълно приложение в човешкия живот на нова духовна култура.
Казвам „нова духовна култура” и си давам сметка, че в живота на съвременния човек духовната култура, в голяма степен, е напълно пренебрегнато понятие. Нещо повече: духовната култура изобщо не представлява цел и стремеж за много хора. И това е причината за нихилизма, коварството, алчността, изобщо, това е причината за качеството на живота, който има съвременното човечество. А би трябвало образователната система да включва изучаването на духовната култура от най-ранна възраст. Да има учебници по духовна култура за първи, за трети, за десети клас, така както съществуват учебници по математика, например.
Духовната култура включва в себе си широкообхватно знание, което се свързва в голяма степен с етиката, философията, психологията, но хората до ден днешен не са намерили за необходимо да създадат такава наука: наука за духовна култура. Затова Аз ще ви посъветвам да търсите знанието за духовна култура в хилядолетното Божие Слово.
Работете с желанието да постигнете онова образование, което може да ви даде само Божията Мъдрост. Тръгнете от Десетте Божии заповеди, и ако осъзнато се стараете да разсъждавате, ще видите колко много ще се разшири обхвата на вашето знание. За целта ще ви помогне много и съвременната наука – осъвремененото знание по психология, философия, етика.
Чрез Десетте Божии заповеди, вие ще се свържете с нравствеността и добродетелността, от тях ще тръгнете, за да придобиете липсващото ви знание. Но най-ценното ваше постижение ще бъде личната ви съпричастност към новото, което ще научите. В какво се изразява личната ви съпричастност? В размисъл – дълбоки разсъждения, чрез които да постигнете ваша лична опитност, и по този начин да градите своята духовна култура. Тя ще бъде част от общочовешката духовна култура, защото всеки човек, който работи в тази посока, ще тръгва от една и съща изходна позиция: Мъдростта, вложена в десетте Божии заповеди. Колкото повече хора усвоят тази култура, толкова по-възможно ще бъде добруването на цялото човечество.