Българският народ е съхранил в своята духовна същност мъдростта на Живота. Хилядолетната история на българския етнос доказва това твърдение. Но за да стане ясно за какво говоря, ще трябва най-напред да уточня какво Ние наричаме „мъдростта на Живота”.
Мъдростта на Живота е понятие, което се свързва с трайна и ясно изразена толерантност на личността по отношение на обективните обстоятелства. Този, който притежава това нравствено качество, се отнася с разбиране към всичко, което е вън от неговия свят, или поне се стреми да го разбира. Дори и да не приема това, което се случва, или с което се среща, личността се старае да го опознае.
Българският народ разбира толерантността най-вече като умение за съвместен живот, независимо от различията във възприемането на правилата и условията, според които се създава, която и да е народност. Тези тънки нюанси, чрез които работи съзнанието на българина го правят космополитен по дух. Той приема света като свой дом, и не се вълнува особено от обкръжението, в което живее – важното е да е материално обезпечен. Духът на вярата, може да живее, независимо от средата, в която е поставена личността.
В резултат на толерантното си отношение към условията, в които се намира, човекът възприема света по-мъдро, а това му дава възможност да открива общочовешката значимост на културно-историческата общност към която принадлежи.
Eдна такава общност като народността, e основана на етническа близост, обща религия, общ език, историческо минало, общи традиции и обичаи. Когато личността излезе от тази общност ще трябва да приеме езика, религията, традициите и обичаите на новата общност към която ще се приобщи. Кое или какво може да бъде проблем? Аз казвам, че няма такова нещо като проблем. Всичко, което създава определена културно-историческа общност може да даде нови знания и нови възможности за новодошлия. Но само при едно условие! При условие, че новодошлия приема толерантно правилата и условията, които е заварил – стига да знае, че толерантността не е само търпимост, още по-малко снизходителност. Толерантността е добронамереност, нравствено качество, което пряко влияе върху културата на личността.
Какво е необходимо да знае човек, за да бъде толерантен? Истината за Божествения произход на Живота. Когато хората се убедят в Божествения произход на Живота, няма ревностно да се самоопределят към една религия, или към един етнос или народност, а ще знаят, че и религията, и етноса, и народността имат предназначението да създават определена култура и върху нея да бъде изградена съответната общност. Във всеки детайл, във всяка част от общността може да се открие присъствието на Божията мъдрост. Когато човекът придобие разбирането за единния произход на живота, ще постигне свободата на своя дух. За него всяка друга религия, език, обичаи или традиции ще бъдат интересното познание, чрез което животът ще става по-пъстър и същевременно по-мъдър. Защото в основата на всички религии стои изключителното присъствие на мъдрия Създател. Всичко останало – традиции, обичаи, изобщо културата определяща съответната общност, се свързват с това присъствие. Проблемът, който разделя хората идва от непознаването на Бога. Хората не Го познават в Неговата цялост. Те имат само частична, повърхностна представа за Него – всеки според нивото на своето съзнание и самосъзнание. По този начин хората създават в съзнанието си свой образ на Бога.
Ще ви дам един пример. Представете си, че пред вас стоят няколко човека и всеки от тях има някакъв проблем със зрението си – един може да вижда на два метра, друг на пет, трети на десет. Вие обаче, сте отдалечени на разстояние от петнадесет метра. Тяхната задача е да опишат вашите черти. Мислите ли, че ще могат да пресъздадат пълния ви образ? Всеки ще говори за това, което вижда и то колкото го е видял. Така е създадена и съвременната духовна култура, доколкото тя се свързва с Бога. Хората трябва с пълно разбиране да осъзнаят изключителната мащабност на понятието Бог, и да знаят, че всеки е възприел от Него само онова, което и както е видял. Човешкият ум не е достигнал все още онези способности, според които ще може да Го опознае в Неговата цялост. Затова хората ще трябва да се ръководят от правилото, че всеки ден носи нови знания – трябва само да ги търсят. Ако човек притежава качеството толерантност, то ще му помага точно в тази посока: всеки ден по-малко да опознава Живота, респективно Бога. Ето това Ние наричаме „Мъдростта на Живота”. То е мъдрост, защото тук не се тръгва от отрицанието, а се търси общочовешката значимост на всички елементи и правила, които изграждат Живота. Но за да се живее според този подход, ще е необходимо разбирането за единния произход на Живота. Това означава, че е необходимо старателно и ежедневно човек да търси Божията мъдрост във всичко с което се среща. Божията мъдрост може да бъде открита както в едно стръкче трева, така и в думите на случайния събеседник с когото говорим. Затова от хората се изисква да развиват своята наблюдателност и да знаят, че само тяхното желание да изучават Живота, може да ги доближи до истината за Бога.
Ще бъде неправилно, обаче, ако подмина един друг факт, който се свързва с правдободобността на темата за толерантността на българския народ. Имам предвид българския политически живот. Българските политици, които са част от тоя народ, напълно са изхвърлили толерантността от взаимоотношенията, които създават. Тяхната култура е белязана от агресивност и непочтеност. А това е така, защото те свързват бъдещето си с основната цел на своя живот – власт, и то власт на всяка цена. Толерантността не се схваща от политиците като нравствено качество, което определя културата на общуване. Така определена част от обществото измени на своя народ, като пренебрегна качеството, което е създало българската културно-историческа общност. Благодарение на толерантността траки, славяни и българи са успели да създадат народност, която е оцеляла през хилядолетията. Сегашните политици са на път за четвърт век да разпилеят българския народ. Този факт доказва, че там където отсъства нравствеността, може да бъде опошлена дори и хилядолетна история.