В тази лекция ви предлагам да поговорим за перспективата в човешкия живот – перспективата като идея и възможност.
Някои хора свързват перспективата с бъдещето – своето бъдеще, бъдещето на децата си, на своята родина и дори на човечеството. Всичко това зависи от осъзнатото отношение на личността към Живота. Както човек възприема живота, така и ще си обясни въпроса с перспективата. Защото не е тайна, че мнозина възприемат живота като даденост, като нещо, което е тяхно притежание и какво ще правят с него си е тяхна работа. Но има и такива, които изобщо не осъзнават своето отношение към живота, ако изобщо имат някакво отношение.
Тези, които търсят динамика и живо участие в проблемите на обществото са най-близо до истината за разбирането, с което е правилно да се живее. А разбирането, с което е правилно да се живее, произхожда от самата организация на Живота, преди всичко от Схемата, която е създадена чрез Макропрограмата на Създателя за еволюция на Сътворението.
Макропрограмата е Перспектива за утвърждаване и развитие на Живота, която е разработена според отношението на Създателя към него.
Какво е отношението на Създателя към Живота?
Правилният отговор на този въпрос се свързва с желанието на Автора на Макропрограмата, да създаде нещо, което има развитие и носи удовлетворение и духовен напредък на всичко и всеки, който се намира в обсега на Неговата Идея. Значи Създателя тръгва от Идеята, създава Програмата, и участва активно в нейната реализация – така Той създава Перспектива за Своето Творение. Всичко това обаче, е резултат от желанието Му да бъде създадено нещо, което има развитие. Всяко нещо има смисъл за своето съществуване, тогава когато в идеята за неговото създаване са вложени възможности за развитие. Всяка Идея в своята същност би трябвало да бъде проекция за развитие. А кога има развитие? Когато Идеята се свързва с благородна цел.
Благородната цел в обикновения човешки живот се свързва с добруването на отделния човек. И тук вече възниква въпросът кой как разбира добруването. Защото в смисъла на делничните житейски взаимоотношения между хората, добруването е страна от Живота. Страна защото то изисква и създава. Изисква благородно отношение на човека към себе си, към ближния и към Живота. Тоест, тук се изправяме пред една конкретно изградена теория, която предопределя посоката на развитието. Предопределящото й значение ще се прояви, когато се превърне в страна от Живота, а това може да се случи само в процеса на нейното осъществяване. Действието, живото приложение на Идеята, създава видимата страна от Живота, Идеята е невидимата страна, която съществува само в човешкото съзнание.
За човека е важно да е убеден, че няма как да се прояви действието, ако преди това не е съществувала мисълта или идеята. Но също толкова е важно да си дава сметка каква е ползата, ако е само създател на идеи, колкото и красиви да са те? Някои хора се възприемат като добронамерени, само защото живеят с мисълта за добруването на ближните си, че дори и на обществото. То е хубаво това, но само то не върши работа. Благородната цел изисква действия, за да получи Живот. Значи как трябва да се разбира добруването? Като добронамерено отношение към Живота, което да стимулира активна работа, за създаването на благородни човешки взаимоотношения. Благородните човешки взаимоотношения определят качеството на Живота. Но, за да има Живот, трябва да има развитие. То се предопределя от мислите и идеите, с които живее човекът.
Всеки човек носи в съзнанието си различни мисли и идеи. Въпросът е какво е неговото отношение към тях. Ако той се чувства удовлетворен от съпътстващите го добри мисли и чувства, но не предприема нищо съществено, за да ги оползотвори, значи неговото отношение към Живота не е градивно. Това отношение подсказва, че такъв човек не е решителен. Неговата пасивност може да е в резултат от различни страхове: страх от отговорност, страх от неизвестното, страх от сблъсък с други идеи. Пасивността му може да е резултат от недостатъчна вяра в собствените сили, изобщо да е проява на неговото малодушие.
За да бъдат осъществени идеите и мислите, човек трябва да има градивно отношение към Живота. Градивното отношение се свързва с желанието на човека да отстоява собствената си позиция; свързва се още със стремежа му да бъде полезен, както за себе си, така и за обществото. Градивно отношение към своите мисли и идеи има човекът, който обича живота. С осъществяването на мислите и идеите си, такъв човек постига своите цели. Тук трябва да уточним, че когато говорим за градивно отношение, имаме предвид постигането на благородна цел. Защото цел на някого, например е, стремежът към по-високо служебно положение, и за да го постигне, той може да работи честно и всеотдайно, но може да използва и непочетени средства. В този случай мислите, идеите и целите имат различна стойност. Градивното отношение ще създаде градивни резултати, но когато се използват непочтени средства, няма как да говорим за градивно отношение. Да, човекът в този случай има отношение към , своите мисли и идеи, влага усилия да ги осъществи, но резултатът не носи развитие. Защо? Защото целта не е благородна.
Сега до какво заключение можем да стигнем?
Перспектива съществува тогава, когато е налице осъзната творческа дейност в името на благородна цел. А кога говорим за творческа дейност? Когато влагаме в работата, която вършим ум и сърце.
Кога перспективата е идея и кога възможност?
Какво имаме предвид с този въпрос? Имаме предвид, че една перспектива може цял живот да съществува като идея и да не допринесе нищо за своя създател. И още нещо имаме предвид: че една перспектива винаги означава възможност, стига човекът да е възприел идеята с разбиране, което ще му гарантира правилното, тоест, градивното отношение към нея. Но по-горе казахме, че разбирането, с което е правилно да се живее произхожда от самата организация на Живота, преди всичко от Схемата, която е създадена чрез Макропрограмата за еволюция на Сътворението. Затова Ние казваме, че най-значима е онази перспектива , която свързва Живота на личността с Идеята вложена в промисъла на Създателя за еволюция на Сътворението. Когато човешкият ум осъзнато работи в тази посока, най-голяма полза може да извлече от знанието, което може да му даде Божествената наука. Тази наука изучава същината на Живота.