ПРАКТИКАТА НА СЪОБРАЗИТЕЛНОСТТА

Всеки човек има един съществен, може да се нарече съдбоносен момент в своя живот. В такъв момент, той трябва да вземе конкретно и категорично решение. Понякога времето за такова решение е много кратко, дори мигновено – наистина моментно, но има случаи когато за съдбоносното решение може да се изчака ден – два или месец.

Кой определя съдбоносния момент?

Възможно е да кажете, че обстоятелствата определят съдбоносния момент, или пък да мислите, че той е въпрос на случайност. Но Аз имам още един въпрос за вас: Кое всъщност е съдбоносното – момента, в който се намирате или решението, което вземате? Вероятно си мислите, че конкретния момент ще определи и решението. Логично е да мислите така, но ако не познавате практиката на съобразителността. Ако не познавате тази практика, вие ще приемате за напълно логично, например в критичен, труден за вас момент, да вземате неправилни, грешни решения. Вярно е, че когато е притеснен, когато е притиснат в някаква степен от обстоятелствата, човек може да сгреши. Но ако Аз включвам в настоящата лекция тези въпроси, то е защото животът непрекъснато се променя и с всяка изминала година става все по-динамичен. С това възможностите за критични моменти за вас се увеличават. Дори може да се каже, че екстремните ситуации вече са ежедневие. Съвремието изисква скорост на мисълта, но не и за сметка на нейното качество.

Коя мисъл е качествена? Добро качество има тази мисъл, която е кратка и в същото време пределно ясна.

Какво означава една мисъл да е ясна? Ясната мисъл създава усещането за увереност. Ясната мисъл не поражда съмнения и колебания, както у този, който я създава, така и у този, който я приема.

Може ли всеки човек да си служи с кратка и ясна мисъл?

Може, стига да иска да се научи.

От къде трябва да тръгне!?

От съобразителността.

Да се запознаете с понятието „Съобразителност” е повече от наложително. Изисква го самият Живот, поради динамиката на своето проявление.

Какво е „динамика на проявлението на Живота”?

Динамиката на проявлението на Живота, се определя от необходимостта за неговата трансформация.

Съобразно предвидената Програма за Еволюция на Сътворението, Животът на Земята в последните години трябваше качествено да се промени. Тази промяна, обаче, е следствие от начина, по който хората, тоест, разумът на планетата, проявява своята духовна същност. Когато духовният потенциал на един човек бъде максимално оползотворен, този човек ще бъде адекватен на изискванията включени в Програмата за Еволюция на Сътворението. Така че динамика на проявлението на Живота, Ние наричаме ритъма на движението на човешката мисъл.

Много пъти сме ви обяснявали пълната взаимовръзка между мисъл и действие, както и между мисъл, чувство и действие.

За да има действие, трябва преди това да има мисъл и чувство. Най-категоричният и уместен пример в случая е примера за Сътворението.

Мисълта на Висшият Космически Разум, и съпровождащото я чувство, което ще рече, безусловната Му Любов, създават Сътворението; създават Вселената с цялото богатство от Идеи и тяхното превъплъщение в овеществени действия. Ритъма на Неговата Мисъл, определя динамиката на проявлението на Всемирния Живот. Динамиката се разгръща в рамките на Програмата за еволюция на Сътворението.

Животът на планетата е неразделна част от Всемирния Живот, но за да получи той необходимата пълнота на проявление е необходимо участието на човешката мисъл – човешката мисъл би трябвало да следва Мисълта на Създателя.

Защо е необходимо това? Защото човешкият ум трябва да се развива. Как? Като се учи да мисли. А той ще се учи да мисли като се стреми да разпознава и усвоява Идеите, които разгръща и овеществява за Всемирния Живот Мисълта на Създателя. Тя се проявява чрез Програмата за еволюция на Сътворението – Промисъла на Твореца.

В условията на материалния свят, по подобие на Мисълта на Висшият Разум, човешката мисъл, определя динамиката на проявлението на Живота. И тук вече възниква проблема. За да не изостава Животът на планетата в своето качествено развитие от Всемирния Живот, е необходимо, както казах малко по-горе, човешката мисъл да следва Мисълта на Създателя. Това от своя страна означава старателно изпълнение на Промисъла на Твореца. Хармоничното развитие на Живота е най-достоверното доказателство за способността на човешкия разум правилно да мисли, да разсъждава. Като се огледате около себе си, като се вгледате в себе си, можете ли да кажете, че Животът на планетата се развива хармонично? Какво му липсва на съвременния човек? СЪОБРАЗИТЕЛНОСТ! Съобразителността е умение за правилно и навременно използване на знанието за Живота. Не може да притежава това качество този, който няма знание, защото просто няма да има материал, с който да работи, няма да има върху какво да разсъждава и критерий, според който да съобразява. А знанието не се придобива само от книгите. Те също помагат, но главното си остава желанието и интереса за опознаване на Живота. Опознава Живота всеки човек, който разбира голямото значение на своето лично участие за неговото развитие. Развитието на Живота е толкова стойностно, колкото са стойностни вложените от вас мисли и действия.

Чрез своите мисли, чувства и действия, вие всеки ден създавате Живот. Доколко той ще се свързва с Програмата за еволюция на Сътворението, което означава какъв ще бъде неговият напредък, зависи от вашата духовна просветеност. Вашата духовна просветеност ще ви отвори очите за Истината, която ще ви научи на съобразителност. Това означава да търсите всеки ден предизвикателствата на Живота, за да ги използвате във вашите уроци по съобразителност. Така ще придобиете практиката на съобразителността. Духовното знание ще ви бъде първият помощник, останалото зависи от вас.