Задавали ли сте си въпроса: На какво се дължи човешкото Вдъхновение? Кога Вдъхновението идва при човека, дали то е нещо вън от него или пък има свое място дълбоко в човешката душа? Аз ви предлагам преди да потърсим отговор на тези въпроси, да поразсъждаваме върху същността на Вдъхновението.
Най-напред простичко можем да кажем, че когато говорим за Вдъхновението, става въпрос за определено състояние и то най-общо може да бъде сравнено с усещането за добро разположение. Да, но не е точно така. Защото доброто разположение не създава творчески импулс. Доброто разположение създава усещането за спокойствие, за уравновесеност, може да събуди жизнерадостно чувство, приятелско отношение – все добри прояви, но не може така заразително да предизвика творческо горене. Само Вдъхновението може да пробуди състоянието на творческа активност. Някои хора говорят за въодушевление. И това не е лошо, но е добре да знаете, че има разлика между двете. Въодушевлението е съпроводено с радостно чувство, което се изживява като прилив на нови сили – положителни, градивни сили. Докато вдъхновението създава състоянието на вглъбеност и размисъл. И двете състояния могат да бъдат причина за активна творческа работа. И двете състояния стават причина за изява на Божествените сили, които присъстват в човешката душа.
За кои сили по-конкретно говоря? Става въпрос освен за творческа инициатива и за пробуждането на Силите на Съзиданието. Да поясня.
Творческата инициатива, творческата активност, чрез различните форми на своето проявление, е резултат от работата, от прякото участие на ума. Умствената дейност, възникнала като следствие от вдъхновението, носи характера на художествено-творческа интерпретация. Независимо от конкретния аспект на дейността, тя съдържа в своята същност – художествен елемент. Така е дори тогава, когато се разгръща чисто научна дейност. Независимо от строго научния характер на разглежданата тема, тогава, когато авторът е осенен от Вдъхновение, темата ще бъде представена освен с конкретното знание, и с нейните страни на общочовешка значимост и забележима връзка на ума с Духа. Точно присъствието на Духа, в някаква степен „опоетизира” разработката. За какво става въпрос? За присъствието на свободното от чисто научна терминология изложение. В такива случаи можем да кажем, че става въпрос за Слово, а не за научно изложение. Кое е много съществено тук? Факта, че истинското научно знание може да бъде предадено без да губи стойността си, независимо от използваното по-свободно словотворческо изложение. Научният работник, изобщо човекът на науката би трябвало да знае, че неговото знание би било многократно по-полезно, ако навлезе в широките среди на четящата аудитория. В този смисъл Нашата препоръка е хората на науката да не творят обградени в тесния кръг на конкретната наука, а да направят знанието, с което работят достъпно до „масовия” читател, като представят и в резюме съответната публикация. Това би ли понижило стойността на научната разработка или пък, би ли означавало загубено време за автора? Категорично „не” и в двата случая, защото когато едно знание е представено, макар и в резюме на широко достъпен език, то получава възможност за утвърждаване, за навлизане в аналите на Времето на широка основа. Това го прави не просто популярно, а практично знание, от което могат да се възползват повече хора. Когато достиженията на науката, станат достижения на масовия читател, това ще допринесе за повишаване нивото на Културата на Живота.
Какво наричаме „Култура на Живота”? Културата на Живота се определя от спокойната и уравновесена връзка между човешкото и Божественото знание, за добра, успешна интеграция на едното с другото. Това означава, че наличната в етерното Пространство Информация, която Разумните Сили транслират с основната Цел, тази информация да обслужва човечеството, ще изпълни своето предназначение. А то има следната цел: предназначеното за наука знание да бъде широко разпространявано, защото повишава нивото на умствената интелигентност на човека. Умствената и емоционалната интелигентност взети заедно, създават Културата на Живота. Божественото знание има способността да прониква в човешкия ум и в зависимост от съдържанието си да му помага в конкретното направление, в което той работи. Така научните работници много често под формата на Вдъхновение получават информация, която обслужва техни преки научни разработки. И тъй като това е строго специфично знание, от него се възползват малък кръг от хора. Нашето желание е тези високо просветени в съответната наука хора, да се стараят на достъпен език да запознават и останалите с новото знание, което получават.
Обикновено Информацията, която служи на човечеството под формата на научно знание, се възприема по-трудно от множеството, поради своята специфичност. Ако научните работници, които приемат тази Информация се постараят освен на строго научен стил да я предадат и в достъпна форма за масовия читател, ще извършат много благородно дело. Защо? Защото ще дадат възможност на широк кръг от хора да усвояват знание, което ще им помага да си обясняват непознати за тях страни от живота. Така и „обикновения” човек, който има призванието да бъде строител, готвач, земеделец – човек, който се труди в различна от науката област на живота, ще може да получава знания, които ще разширяват хоризонта на неговата представа за Света. Така повече хора ще се запознават с Божията мъдрост и нейните прояви в човешкия живот. Защото чрез науката, хората малко по-малко, достигат достъпните за тях нива на Божествената наука. Ако вие познавате биологията, физиката, химията в някаква степен, то е поради вродената, тоест изначално вложената от Създателя способност на човешкия ум да възприема Информацията от етерното Пространство и подобаващо да я обработва. Пълноценно използват тази способност онези умове, които могат да „уловят” сигналите на Вселенската Информационна Банка. Те се разпространяват безпрепятствено в етерното Пространство, и този, който може да ги разчете винаги ще има предимството на високо просветена личност. А кой може да разчете тези сигнали? Всеки, който има силното желание да учи. Силното желание на хората да се запознават с науката, да работят в определени нейни области, им създава възможности за пряка научна дейност. То е така и за всичко останало. Дали ще се развиваш като химик, физик, лекар, шивач или успешен бизнесмен, зависи от силата на твоето желание и умението ти да използваш целесъобразно способностите, с които си създаден. В Природата можеш да намериш всичко, което ти е необходимо, за да учиш. Стига да имаш достатъчно силно желание. Ето защо при някои хора идва Вдъхновение и ги дарява с ново знание и с нови възможности. Те привличат тази Божествена Сила със своето желание. Когато човек е под влияние на Вдъхновението, е способен да разгърне живо своите творчески способности. Тогава дълбоко вложеното в душата му творческо начало получава устрем и активност. Вдъхновението дава живот на творческото начало у човека и за такъв човек има само един път: успешна творческа кариера – независимо къде работи.
Ето че неусетно стигнахме до отговора на въпроса: Външна сила ли е вдъхновението или има свое място дълбоко в човешката душа?
Вдъхновението е Божие благословение, което всеки може да получи, стига искрено да търси връзка с Божествената наука.