ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ

Всеки човек допуска грешки в своя живот – било в служебните си задължения, било в рамките на общуването с колеги и приятели, или пък греши в общуването си в семейството. Сред хората съществува мнение за осъзнати и неосъзнати грешки.

Правилно ли е това мнение?

Всичко свързано с човешките грешки можем да сложим под един знаменател. Пропуск! Пропуски в образованието, в професионалната подготовка, пропуски в културата на общуването, пропуски във формирането на характера …, и още може да се добави.

На какво се дължат тези пропуски?

Причините също могат да бъдат много. Но най-общо отговорът може да бъде определен като незнание. Не знае човекът и затова греши. Тогава ще попитам: това съзнателна или несъзнателна грешка е? Аз ще кажа, че е съзнателна, и ще обясня защо. Защото грешките от незнание идват най-вече поради човешката незаинтересованост от проблемите на Живота.

Основният проблем, който Живота поставя пред хората, се свързва с тяхното отношение към собствените им задължения. И колкото и странно да ви изглежда, ще ви кажа, че най-честите грешки на работното място, в колектива, че дори и в семейството възникват точно поради тази причина: пренебрежителното отношение на хората към собствените им задължения.

Най-често хората говорят за своите права. Да. Необходимо е човек да познава своите права и също толкова необходимо е той да се възползва от тях. Но тук има един съществено важен момент и той се свързва със закона за даването и получаването.

Чрез правата си човек получава. Но Аз искам да попитам: Ти, който и да си, като четеш тези редове, можеш ли откровено пред себе си да си направиш равносметка за това какво получаваш, какво искаш да получаваш; кога търсиш това, което ти се полага; от кого търсиш своето полагаемо и защо го търсиш?

Хайде сега да видим и другата страна: Ти на кого даваш? Какво даваш? Склонен ли си да дадеш, когато твоето не ти достига? Искрено ли е чувството ти когато даваш? Търсиш ли непременно облага за даденото?

И сега един общ въпрос, който се отнася и за даването и за получаването: Благодарен ли си? Благодарен ли си когато получаваш? Благодарен ли си когато ти се наложи да дадеш?

Обикновено хората свързват своите права с получаването. Човекът казва: Имам право, искам да си го получа! Но когато става въпрос за задължения, които всеки човек има към себе си, към своите близки и приятели, и в крайна сметка и към обществото, тогава личното отношение изчезва. Излиза, че човекът има лично отношение към правата си, но не и към задълженията си. Когато знае, че има права, човекът е твърде настоятелен да си получи своето и точно тогава се сеща да говори за справедливост. И обратното: справедливостта е напълно забравена когато става въпрос за задължението на същия човек, който само преди минути е говорил за справедливост.

Задълженията, с които хората се срещат в един земен живот имат различен характер. Те се свързват с отношението на човека към работното му място; свързват се с отношението на човека към неговото семейство, с отношението му към самия себе си, и не на последно място с отношението му към Природата. Излиза, че човекът се ражда длъжник. Но Аз искам да осъзнаете, че независимо от многообразието на вашите задължения, съществува един единствен подход, който изчерпва всички проблеми. За да се възползва човек от този подход е достатъчно да се ръководи от следната препоръка: Каквото правиш, прави го с Любов!

Нека сега да съпоставим въпросите, които записахме по-горе с този подход, за да видим какво се получава.

Ти на кого даваш?

Ако твоят подход е да даваш с Любов, ще има ли за теб специално значение на кого даваш?

Какво даваш?

Ако ти даваш с Любов, ще има ли за теб специално значение какво даваш, и дали е малко или много това, което даваш?

Склонен ли си да дадеш, когато твоето не ти достига?

Ако имаш достатъчно любов към човека, ще можеш да отделиш за него и от малкото, с което разполагаш, и това ще ти достави радост.

Искрено ли е чувството ти когато даваш?

Когато чувството, с което даваш е искрена любов към човека, бъди сигурен, че когато и да е, ще бъдеш възнаграден със същата любов.

Търсиш ли непременно облага за това, което даваш?

Ако даваш с любов, никога няма да търсиш облага за даденото. Ако даваш с любов, никога няма да те притесняват съмнения, никога няма да те измъчва скъперничеството, никога няма да съжаляваш за стореното.

От начина по който сега общувате, от начина по който сега живеете, за Мен е ясно, че вие не разбирате предимствата на този подход.

„Каквото правиш, прави го с Любов!” Ако се ръководите от тази препоръка и я приемете като правило в своя живот, задълженията, които имате като деца, като родители, като професионалисти, като жители на тази планета – всичките тези задължения, ще приемате с благодарност, защото чрез тях вие израствате.

Същото е и с вашите права. Когато ползвате своето право не от позицията на човек, на когото всички са му задължени, тогава ще можете да проявите доброто си чувство и когато вземате, ще съумеете да благодарите искрено.

Получава с любов този, който възприема правата си като Божие благословение. Божие благословение е и задължението.

В първия случай, правата са благословение, когато осъзнавате, предимствата на условията, в които живеете. Този, който може да открие предимството на условията, в които живее, е постигнал развитие на своето съзнание. Той винаги ще може да се възползва, за да създаде нещо ново и полезно.

Задълженията са благословение, защото изискват от човека да разсъждава и да се труди. По този начин той се развива физически, умствено и духовно.

Физически се развива когато се труди.

Умствено се развива когато разсъждава.

Духовно се развива, когато съзнателно изпълнява задълженията си, защото съзнателното изпълнение на задълженията изисква добродетелност.

Кое е общото в двата случая? И при правата и при задълженията, общото е да съумееш да откриеш новото знание, защото и в единия и в другия случай, човек може да научи твърде много за пълноценния си живот на земята. Но има и още един, съществен момент, който е неразделна част от пълноценния живот. Това е умението да благодариш.

Чувството на благодарност ще ти помогне да осъзнаеш смисъла на това, което се случва. Да благодариш, защото си получил, показва, че си оценил полученото. То може да се свързва колкото с правата, толкова и със задълженията, които имаш в своя живот, може да бъде и една обикновена придобивка.

Да благодариш когато пред теб има определено задължение, означава че си осъзнал силата на своята отговорност за това, което трябва да изпълниш. Осъзнатата отговорност ще ти помогне духовно да се развиваш, ще ти помогне да създадеш благоприятни условия за своя духовен Живот.