(темата е разработена върху основата на знанието, което ни предават Учителите от Всемирното Бяло Братство)
В превод от санскрит думата карма означава „действие”. Този превод ни помага да си обясним, че когато се говори за карма и я свързваме със собствения си живот, на нас трябва да ни е ясно, че става дума за определено действие, което ние сме предизвикали. То ни засяга повече или по-малко, в зависимост от това с какво съзнание сме го предизвикали.
Например, аз като новопостъпил служител в административно учреждение, решавам да разместя мебелите в стаята, в която работя с още трима колеги, без да се интересувам от тяхното мнение. И го правя според своето разбиране, с пълното съзнание, че върша нещо добро, че правя услуга на останалите, защото съм убедена, че така помещението е по-функционално. Но моята подредба не се харесва и се оказва, че създавам проблем. Аз, обаче, не приемам мнението на другите, защото съм убедена в правотата на това, което съм извършила. Започват неприятности, които влошават отношенията на работното ми място. Колкото повече продължавам да отстоявам мнението си, толкова повече привличам към себе си негативно отношение. На първо време ставам нежелан събеседник, а ако заема позата на обидена и стана груба, че дори и отмъстителна, колегите ще ме намразят и в крайна сметка ще ме изхвърлят от колектива.
За тези хора аз оставам несговорчив, своенравен човек и когато след време се наложи да бъда заедно с тях в друг случай и при други условия, напр. на рожден ден при общ познат, как мислите ще ме приемат те? Несъмнено няма да ми се зарадват и със сигурност няма да ме включват в своите разговори.
Какво трябва да се разбере от тази история? Със своето решение да променя интериора на стаята, аз съм си създала „карма”. Тя се проявява в негативното отношение към мен. Преследва ли ме кармата? Да, преследва ме, макар че аз вече не съм в този колектив. Защото отношението към мен остава, независимо къде и при какви обстоятелства ще бъда отново с тези хора. Ако след време дъщеря ми кандидатства за работа при тях, те как ще я приемат? Разбира се, че ще имат едно на ум , в смисъл „Каквато майката, такава и дъщерята.” Значи кармата продължава действието си, дори и тогава, когато не става въпрос за мен, а за мой близък човек. Излиза, че кармата от индивидуална се е превърнала в родова.
Забележете, че когато говоря за променения интериор на стаята, аз не казвам кой вариант е по-удачен. Възможно е моето разпределение на мебелите да е по-прагматично, но аз не съм обсъдила идеята си с другите колеги, направила съм нещо своеволно, с което съм ги засегнала. Това е първата ми грешка, първата причина за последвалото негативно отношение към мен. Втората причина е неумението ми да защитавам позицията си. Отстоявала съм своето решение грубо, с поведение, което е изглеждало „на инат”. Това е втората ми грешка, която прави причината още по-значима и усложнява отношението към мен. Има и трета причина: моята неспособност или нежелание да преразгледам постъпката си. Ако се бях извинила и ако се бях постарала спокойно и учтиво да обясня мотивацията на моето действие, тогава щеше да е възможно да се стигне до споразумение, което да удовлетвори и двете страни. Нямаше да си заслужа негативното отношение на колегите и нямаше аз и моите близки да търпим последствията, което означава,че щях да преустановя влиянието на кармата преди тя да се е разгърнала.
Ако аз не си направя съответното заключение от този случай и винаги и навсякъде постъпвам, само и единствено според личното си мнение, където и да отида, в който и колектив да вляза, ще създавам напрежение и неприязън към себе си. Хората няма да ме обичат и ще ме отбягват. За този, който не разбира причината за негативното отношение към него, това ще означава, че кармата го преследва.
А всъщност какво е кармата? Тя е отношението, което ние предизвикваме към нас със своето отношение към другите и със действията си в семейството, колектива, в обществото. Нашата грубост, алчност, лукавство, наглост или пък завист не могат да останат ненаказани. Възможно е обаче да съществува и друга причина – нашето неадекватно поведение в колектива, семейството или сред приятелите да се дължи на заниженото самочувствие, с което живеем, на проявено малодушие или страх от общуване, неосъзнат егоизъм. По този начин също предизвикваме към себе си негативно отношение, тоест, създаваме си карма.
Каквато и грешка да сме допуснали, за нас е важно да си даваме сметка, че ако продължително време останем в състоянието на гняв, омраза и озлобеност, ще усложним своето положение. И още нещо трябва да предвиждаме: че е възможно човека с когото сме влошили отношенията си да таи същите чувства. От културата, характера, нивото на съзнание, ще зависи доколко засегнатия ще е отмъстителен и какво отмъщение ще измисли. Знаете, че чувствата излъчват електромагнитна енергия с определена честота на вибрациите. Освободени в пространството те нарастват като снежни топки, в резултат на въздействието на Закона за резонанса. Така че ако живеем с враждебни чувства, ние рискуваме да останем постоянно под влиянието на този закон и цял живот да сме неудовлетворени и измъчени от неблагоприятната среда, която създаваме както за себе си, така и за нашите близки.
Крайно време е да разберем, че около въпроса за кармата няма нищо мистично. Законът за причината и следствието ( известен като закон на кармата) е двигател на еволюцията. Той има задачата да създава и трансформира – чрез Причината създава условия за промяна на съществуващото, а чрез Следствието – възможности за оползотворяването на тези условия.
Характера на Причината – благоприятна или неблагоприятна зависи от нашия характер. Колкото по-малко познаваме себе си и живота, толкова повече ще грешим, тоест, толкова повече нашето поведение ще е неадекватно на изискванията на живота. Ние можем да бъдем неадекватни поради различни причини: нереалистична себепредстава, ниско самочувствие, ниска култура на общуване, пренебрежението, което имаме към хората, възгордяването от служебното положение; нашата алчност, човеконенавист, егоизъм и ред още причини .
Кога възниква кармата? Винаги когато грешим. От естеството на грешката зависят последствията.
Как и колко дълго „изплащаме” кармата? Изплащането на кармата не става със страдание. Кармата се изплаща със труд – задълбочен, съзнателен труд за духовно просвещение. „Изплащането” продължава до тогава, до когато не осъзнаем причината за проблема.
Когато се запознаем с действащите Закони във Вселената – Законите чрез които се проявява Животът – ще знаем, че човекът е получил живот, за да може в условията на материалния свят да придобие знания, и чрез тях да създаде свое благородно съзнание. Благородното съзнание, което човешкият разум ще придобие, е необходимо за еволюцията на Живота. Затова Учителите казват, че без еволюция на човешкото съзнание не може да се постигне еволюция на Живота. И точно тук е силата на Закона за Причината и Следствието, защото точно в този аспект се проявява неговия творчески характер. В условията на материалния свят, ние грешим, за да можем да се учим творчески да пресъздаваме действителността на своя живот. Значи грешките са Причината, която трябва да ни подтикне да се учим, а Следствието трябва да бъде ново придобито знание, чрез което да надграждаме.
Някои хора живеят с мисълта, че изплащат карма от минали животи. Ако имаме такава мисъл в ума си, ще трябва да направим много задълбочен анализ на своя характер, да преоценим справедливо – не с критика и упреци, но със загриженост към себе си – своето поведение. Ако чувстваме, че не можем да се справим сами, ще потърсим психолог за помощ, за да разберем къде грешим. Тогава, когато често допускаме една и съща грешка, това не е случайно. Изобщо склонността на някои хора да повтарят грешките си, обикновено е следствие от минал живот. Това е съществения пропуск – ненаученият урок, и Животът изисква от нас да попълним знанията си. Така че трябва добре да разгледаме поведението си и ако сме достатъчно откровени със себе си, не може да не открием от къде идва пропуска. Така ще приключим с „изплащането” на кармата от минал живот.
Това, което говорихме до тук се отнася за лошата карма, за неблагоприятните преживявания в нашия живот. Но нищо в живота не е само лошо. Знаете, че съществува и определението „блага карма”. Тя се дължи на нашите добри, благоразумни постъпки. Нивото на нашата духовна култура ще определи поведението ни.
Ликвидиране на кармата.
Постига се тогава, когато човек е осъзнал грешката си и е престанал да я повтаря.
Освобождаване от карма.
Може ли да „ликвидираме” една карма, без да сме се освободили от нея? Може. Когато в съзнанието си сме се уверили, че определено нещо в нашия характер не се харесва от колеги или от съпруг/съпруга, и знаем, че точно това е причината за проблема, който имаме с тях, ако сме добронамерени, ние ще променим своето поведение. Но ще го направим, заради другите. Дълбоко в себе си, обаче, ще живеем с огорчението, че се е наложило да се ограничим. За да не усложняваме отношенията си, ние сме направили компромис със себе си. Така сме понесли товара на мисълта, че сме принудени да търпим ограничение – другите са ни ограничили в нещо, което ние сме харесвали. Несъзнателно се настройваме срещу тях и ги приемаме като хора, които не ни позволяват да бъдем себе си. По този начин сме трансформирали кармата – привидно смея „ликвидирали”, а всъщност от външен проблем, проблем в отношенията ни с другите, сме я превърнали в проблем със самите себе си. Бедата е, че може да се появи и нов проблем – несъзнателното настройване срещу определеното лице да се превърне в ненавист. Това чувство винаги ще ни подтиска и несъмнено ще се отрази на поведението ни. Рано или късно ще възникне нов конфликт и тогава ще се натъкнем на по-голям проблем. Така се получава винаги, когато не действаме според вътрешната си убеденост.
И сега – внимание: вътрешната убеденост не винаги се свързва с истината. Нашата вътрешна убеденост може да се дължи на неправилна интерпретация на обстоятелствата, на неправилна интерпретация на информацията, с която работим, или на неспособността ни да си създадем реалистична себепредстава. Затова когато трябва да преосмислим поведението си, задължително е необходимо да отчитаме и влиянието на тези три причини.
В заключение можем да кажем,че Законът за причината и следствието винаги ще ни среща и с доброто и с лошото. Но Животът показва и доказва, че и лошото и доброто произлизат от Ума. Също от Ума ни зависи, кой път ще изберем.