СЛОВОБЛУДСТВО И ЗРЕЛИЩА

Все по-силно впечатление прави и все по-силно отражение върху обществения живот дава порочната практика, която се използва през последните години от журналисти, политолози, политически наблюдатели, социолози и всички, които твърде много употребяват медиите с цел говорене. Дотолкова, че коментарите заприличват на словоблудство и стремеж за остроумнечене и себеизтъкване.

Порочната практика, за която говоря е организирането и използването на абсолютно ненужни коментари и фриволно изхвърлени в пространството предположения – така наречените прогнози – около всяка новопоявила се инициатива и информация за предстояща среща между политици; обсъждане от позицията на „собствената камбанария” на международни връзки и отношения; коментиране от позицията на предположенията кой от политиците какво мисли и как би постъпил в определена ситуация, или с други думи казано, става въпрос за създаване в пространството на изключително ненужни и в голяма степен агресивни енергийно-информационни структури, които замърсяват информационното поле на планетата.

Защо това говорене замърсява енергийно-информационното поле – ноосферата на планетата? Защото мислите и чувствата, които се използват при това говорене са свързани предимно и най-често с мрачни прогнози и отрицание на почти всяко новосъздадено нещо още в неговия зародиш. Примери колкото искате мога да ви дам, както във вътрешно-политически план за всяка държава, така и в рамките на международните отношения и разиграващите се „спектакли” на световната политическа сцена. Колкото и да е характерен всеки отделен случай сам за себе си, толкова повече се натрапва една обща визия за отношението към коментираните проблеми. Общото е, търсене на сензация в ежедневните проблеми и обричането на провал на почти всяка нова идея. Говорещите изтъкват най-вече негативното, различията в мненията и подходите на политиците и предричат най-често неуспех на коментираната инициатива. А би трябвало внимателно да се обсъжда което и да било начинание и да се търсят общите, допирните точки в мненията. Дори и тогава когато е налице явна агресия от определена политическа групировка или формация, не би трябвало тя непрекъснато да се обсъжда и да се създават негативни образи за предполагаемо неуспешно развитие на проблема. Колко по-полезно би било съответните коментатори или журналисти да насочват мисълта си към туширане на агресията и възможностите за създаване на благоприятна атмосфера, която ще допринесе за преодоляване на проблема!

В старанието си да бъдат актуални, или да привличат обществения интерес, медиите мултиплицират всяка лоша новина, като убийства, катастрофи, изнасилвания, жестокостите от военните конфликти и всичко това не само, че се използва като „новина” от всяко радио, телевизия и ежедневния печат, но се повтаря многократно в рамките дори само на един ден.

Лоши следи в енергийно-информационното пространство оставят стремежите на някои журналисти да насочват разговорите и да предизвикват събеседниците си да разсъждават в посока на обреченост и провал на предприетите, та дори само и на предполагаемите инициативи и начинания. Например, предстоят избори за парламент. Интересът на журналисти и политически коментатори е насочен най-вече към различията във възгледите на евентуалните партньори в парламента, отколкото към възможните общи споразумения. Или пък нещо още по-лошо. Обсъжда се проект за правителство. Още не са потвърдени имената на евентуалните министри и по медиите вече вървят коментари дали това правителство ще е стабилно. Сиреч, задълбава се в негативната посока, търсят се онези факти, които ще създадат конфликт, за да се поднесе на публиката поредната сензация.

Някога римляните организираха зрелища, на които бяха жестоко умъртвявани хора. Жадната за зрелища тълпа изпадаше в транс, крещеше и беше видимо удовлетворена от жестокостите. И като наблюдавам интереса на съвременните хора към сензацията се питам, какво в човешкият ум се е променило? Човешкото съзнание постигнало ли е толкова желания и най-вече необходим духовен напредък? Защото не е ли ежедневно организиране на зрелища това подбудителство към злонамерено говорене? А как може да бъде определено словоблудството, което опорочава и най-добронамерената инициатива? Как може да бъде обяснено серийното излъчване на кадри от катастрофи и убийства? Не може да не сте забелязали как в тези „новини” целенасочено и многократно се показва в рамките на 3 минутна информация точно кървавото петно на асфалта! Защо?

Защо лошото в живота трябва да заема почитаемо място в ефира и печата и никакво внимание да не се обръща на стремежа към духовност, добронамереност и доброжелателство. Ще кажете: защото хората търсят сензацията. А кой се е постарал да им предложи човеколюбивото, благородното – това, което ще внесе в душите и умовете им благост и стремеж към добродетелност. Защо благоразумието, добродетелността и духовността не се обсъждат като възможности за интересен и градивен живот? Та нима пътят на духовното израстване е лесен и гладък? Завладяващи и полезни за човешкия дух и ум биха били информационните емисии и филмите, които показват преодоляването на трудностите по този път. Аз искам да попитам, какво добро носи на човечеството криминалния жанр в киното и в литературата? Време е – не само, а е изключително належащо човечеството да преосмисли своя така наречен „културен живот”. Защото нито изкуството, нито журналистиката, допринасят с нещо за неговият благороден характер. Голямата опасност идва от опороченото мислене, от опошлените чувства и наслоената вече в атмосферата негативна енергия.

Запомнете: Природата не търпи нищо чуждо. Тя не усвоява негативната енергия, която човечеството така усърдно създава. Човеконенавистта, във всичките форми на нейната проява, залива Планетата и планетарното Съзнание бърза да се освободи от нея. Торнадо, унищожителни бури и проливни дъждове, смъртоносни вируси – всичко това е следствие от злонамерената човешка мисъл. Как повече да ви го кажем? Как повече да ви помагаме, за да осъзнаете силата на своите мисли и чувства?