Умствените способности на човешкия мозък не са функция единствено на мозъчните клетки. Те са резултат и от връзката на мозъчните центрове с кръвта и очите. Тук трябва да се обясни, че съществува физическо и духовно зрение. Те взаимно се допълват. По-силната, водещата роля трябва да предвидим за духовното зрение.
Когато човешките възможности стоят на определено ниво, а желанията изискват по-голям потенциал, тогава се получава разминаване между действителните човешки способности и умения, и осъществяването на определеното желание. Един такъв резултат води до трагични последици за съответната личност. Първо желанието започва да се изражда в амбиция и се стига до положение на вътрешна неудовлетвореност както от самия себе си, така и от средата, в която се движи човек. Приятелите и близките хора започват да се превръщат постепенно в пречка, която предизвиква негативните чувства на неуспелия. Стига се дотам, че той започва да търси средства и възможности за отстраняване на способните хора, тъй като в тях вижда свои врагове. Те изглеждат като такива, само защото имат съответните способности и знания, които липсват на въпросната личност за постигане на нейните желания.
В случая става дума за реално преценяване на обстоятелствата, в които се намира човек. Ако той разсъждава безкористно по отношение на самия себе си, ще може да си даде сметка, че е невъзможно несъвършеното да създаде съвършено. Това ще рече, че всеки човек трябва да работи за развитие и усъвършенстване на своето духовно зрение. Духовно зрящият знае, че ако има голямо желание да постигне определена цел, той трябва да я заслужи. Как? Като работи за своето нравствено и духовно израстване. Като развива своите положителни качества, човек няма да вижда в себеподобния враг, само защото не е достигнал неговото образование, служебно положение или не е спечелил толкова пари, колкото другият има. Духовното зрение не позволява да имаш в себе си тревога за собствения си авторитет. Духовно зрящият винаги е ориентиран по отношение на своите качества и знае абсолютно точно собствената си цена.
Всеки човек трябва да се стреми към познаване на своите умствени способности и психически качества. Този, който търси славата или на всяка цена признание и награда за свършеното, е болезнено чувствителен по отношение на успеха на другите хора. И в крайна сметка се получават два враждуващи свята: единият е на тези, които имат желания, несъответстващи на техните способности, а другият е на тези, които имат нужните способности и за тях няма пречка за постигане на каквито и да било желания. Но има и още една, твърде голяма категория хора, които притежават нужните способности, но нямат необходимата в я р а да осъществят желанията си. Хората от тази група много лесно стават съмишленици на онези от първата група и в крайна сметка се получава преобладаващо мнозинство негативно настроени хора.
Тези, които на всяка цена търсят своята лична изгода имат в себе си превес на плътската любов. Какво ще рече това? То е особено показателно, защото това са хора силно привързани към материалния свят. Хора, които зачитат само вещественото, затова тях ще ги сложим в групата на материалистите – комерсиалисти. Основната им подбуда е свързана с комерсиалното. Те искат винаги да бъдат “на върха” или “отгоре” и дават мило и драго, за да спечелят. Задължително е при тях да получат материална придобивка, независимо дали ще изхитрят или откраднат.
Втората група са хората идеалисти – тези, които смятат, че духовното развитие е задължителното условие за израстване на душата във физическия свят. Духовното развитие, обаче, изисква т р е з в а оценка на заобикалящия ни свят. Обикновено се твърди, че идеалистите са хора, които пренебрегват съществуващите обективни условия във физическия свят. Това е и така, и не е така. Идеалистите допускат една основна грешка – те живеят повече в условията на субективния свят, т.е. света на техните чувства. На тази основа те създават емоционалния свят на своя живот и така полагат основното различие между себе си и останалите.
Така че когато говорим за идеалистите, трябва задължително да ги разделим на две групи: обективни и субективни идеалисти. Обективните са тези, които могат чрез трезвата оценка на съществуващите условия да извисят духа си, а субективните са тези, които живеят повече в измисления от тях свят, в света на илюзиите.
И да свържем сега едното с другото. Защо има враждуващи светове? Защото хората, които служат на собствените си интереси, не познават Божествените Принципи, от които произлизат изискванията за живот във физическия свят. Трябва да се познава и физиологията на чувствата. Това правило е абсолютно пренебрегнато и тук, по този въпрос нищо или почти нищо не се знае. Ако човек има грамотност по този въпрос, той ще може да си даде сметка кога у него се заражда определено чувство, какъв е произходът на това чувство – в смисъл материален или духовен – ще може да проследи неговото развитие и в известен смисъл да го направлява. Това в никакъв случай не означава роботизирани действия или крайна пресметливост, а една хубава чиста връзка между ума и сърцето и колкото по-пълнокръвна, т.е. по осмислена, е тази връзка, толкова по-богато ще бъде преживяването. То ще достига нивата на Съзнанието и ще съгражда личността.