ОСНОВНИЯТ ВЪПРОС

Равноправието в съвременното човешко общество се разглежда предимно като проблем на отделните социални групи. Всъщност, всеки човек има права на равнопоставен с всеки друг, независимо в какво семейство се е родил – бедно или богато. Но нека погледнем този проблем от една по-различна позиция.

Равноправието е проблем на всеки човек, като тук не се отчита неговото образование, политическа принадлежност, етнос или длъжност в йерархията на професионалната заетост. Важно е обаче да се осъзнае, че този проблем се проявява в зависимост от самочувствието, с което живее човека. Може да си беден, но ако имаш вяра в собствените си умения и способности, ако живееш със самочувствие, че си знаещ, че си способен професионалист ще намериш начин да защитиш правата си. Важно е така да живееш, че да си ги заслужиш! Дори и там където съществува надмощие на едните над другите, тази несправедливост се дължи на слабостта на ощетения. Ощетеният е позволил да бъдат ограничени правата му, защото не е съумял да си ги извоюва или пък да ги защити.

Ще кажете, че тази позиция не е правилна, защото несправедливостта се шири по целия свят. Да, така е, но защо е така? Защо прекомерно богатите хора живеят със самочувствието на господари на човешките съдби? Помислете: ако всеки човек живее с абсолютната убеденост за собственото си достойнство ще има ли бедни и богати, слаби и силни. И ето го ключът, който дава отговора на въпроса за равноправието и от там за равнопоставеността на всеки човек. Ключът се нарича „Достойнство”.

Достойнството влияе върху самочувствието на човека, а от там – върху поведението и личната му позиция. Как става това? С разбирането, че достойнството е критерий за отношението на човека към Живота, критерий за неговото поведение и за мисленето му дори!

Човекът, който е приел достойнството като изискване към самия себе си за отговорност във всички свои действия, няма да ощетява никого, няма да преяжда от алчност, няма да си служи с насилие и клевети, такъв човек не може да бъде лъжец и крадец, нито пък подлец. Човекът с достойнство не живее на гърба на другите, за сметка на чуждия труд.

И още: човекът с достойнство винаги има сили да се защити. И най-важното: човекът с достойнство живее така, че да заслужи правата си!!!

Ако достойнството като качество в човешкия характер се събуди още от детските години, подрастващият ще възпита у себе си такова отношение към хората и към Живота, което ще му помогне да създава Справедливост в обществото. Достойнството няма да позволи никому да живее в прекомерно богатство, а това е така, защото човекът с достойнство служи на Справедливостта, и поради тази причина винаги мисли за ближния.

Значи, за какво става въпрос в крайна сметка? За наличието на бездуховност в човешкото общество. Достойнството е добродетел. Ръководят ли се мнозинството от съвременните хора от изискването, което поставят пред човека добродетелите? За съжаление не. Хората не само, че не познават добродетелите, но и напълно се подценява знанието, с което те могат да променят човешкия живот. Ето, за това става въпрос като казвам, че равноправието е проблем на всеки човек. Защото хората хилядолетия вече не могат да проумеят, че добродетелите определят културата на Живота. Променила ли се е културата на човешкото общество през годините до днес? Да – станали са по изискани в подхода си хората, които си служат с лицемерие и подлост; няма ги кладите, на които като факли са горели „грешните” хора, но за сметка на това колко е силен огъня на кладата стъкмена с изкуството на клеветата и словоблудството!

Равноправието не е политически или социален проблем. Равноправието е нравствен проблем. Без духовно-нравствено възпитание човечеството ще затъва все по-дълбоко в него. Този проблем се свързва с личното разбиране на всеки човек за нравствената страна на Живота и създава съществуващото отношение към него.

Основният въпрос на който е длъжен всеки човек да си отговори – от управляващи и финансово обезпечени хора до последния бедняк е: Критерий ли е достойнството в моя живот?