Всичко свързано с духовното развитие на личността има своето начало в човешката душа. Всяка душа има макар и смътно усещане за правилния подход в развитието на ума.
Умът постига развитие, когато спокойно слуша гласа на душата. Какво ще рече това? Това ще рече, че умът е осъществил връзка на ниво Духовен свят. Защото вие, макар и да живеете във физическия свят, вашата умствена и духовна дейност се осъществява в духовния свят. Затова е много важно всеки от вас да осъзнава кога в кой свят се намира. Когато човек получи тази сетивност, той ще постигне по-засилена активност на ума и правилна психическа нагласа за живот.
Активността на ума ще се изразява в подобрената координация между мисли и чувства, и още в подобрената скорост на мисълта. Осъзнатостта помага и на паметта. Тя става по-силна и по-услужлива.
Правилната психическа нагласа за живот създава по-добра дееспособност и работоспособност. Дееспособнстта има отношение към умствения труд, а работоспособността – към физическия труд. Чрез дееспособността умът създава конструкциите на инициативността. Това означава, че човек съзнателно става проводник на творческите сили на Съзиданието, а това му дава възможност да създава нови инициативи, чрез които постига активен творчески живот.
Активен творчески живот може да има всеки човек – не само хората на изкуството и културата. Изключително ценна е творческата активност когато се използва при физическия труд. Тук е много ценно умението на човека с ум и мисъл да участва в производството – независимо в коя сфера на материалния живот. Дали ще тъче платно, дали ще произвежда обувки или електроуреди, дали ще строи или ще оре и засява земята – всеки човек би трябвало да се проявява като творец. Това ще означава, че той приема с лекота труда и с готовност усъвършенства своите професионални умения. Казано с други думи, той ще подобрява не само своя живот, но и живота на хората от съответния бранш, към който принадлежи професията му.
Работоспособността, като следствие от правилната психическа нагласа за живот, се свързва с усещането за жизнерадост и удовлетвореност от живота. Кога му върви работата на човека? Когато е здрав и весел. А всеки ще бъде здрав и весел, ако живее с осъзнатото разбиране за връзката на човешкия ум с Висшите Разумни Сили на Съзиданието. Това разбиране създава възможност на човешкият ум да върви по Пътя на усъвършенстването и развитието, и така да постига високите нива на съзнание. На ниво осъзнатост, всеки човек добавя ново знание в ума си, дори и когато извършва най-обикновена делнична дейност. А колко много допринася за израстването на личността доброто познаване на връзката с Духовния свят!
Какви са най-значимите показатели за присъствието на човешкия ум в Духовния свят?
На първо място това е състоянието на благоразположение и одухотворено поведение на личността.
Състоянието на благоразположение ще дава отражение на вашата чувствителност и възприемчивост за всяко нещо до което се докоснете: човек, животно, растение, Природа. Всяко от тях ще бъде възприето от вас с добронамереност и доброжелателство. Това ще ви дава възможност да изучавате обкръжаващата ви действителност и да постигате най-правдоподобните и истинни знания за Живота.
Одухотвореното поведение ще постигате като следствие от състоянието на благоразположение. Когато благоразположението ви към хората и живота присъства постоянно в ума ви, вашата душа ще получава винаги възможност да изразява своето желание. Пак благоразположението, с което живеете, ще осигури възможност на ума да чува нейният шепот. И тъй като душата постига своето проявление чрез духа, той – Духът – очертава посоката на всичко, което тя ще изрази и умът ще възприеме. Когато се осъществи правилна, вие бихте казали – хармонична връзка, между духът, душата и умът, се постига одухотвореното поведение на човека.
Във всичко, което той – човекът ще каже или ще направи, личи присъствието на Божественото творческо начало. Тогава вече човекът би трябвало да е уверен, че макар и жител във физическия свят, чрез своята духовна същност е постигнал живот в Духовния свят.
Отговорете си сами: ще може ли човекът да живее чрез благоразположение, ще може ли да постигне одухотвореност на своето поведение, ако живее според разбирането, че физическият свят е нещо статично съществуващо. Не! Не, защото физическият свят има предназначението да бъде среда за обучение и изпитание на човешкия ум. На всеки човек тази среда ще му служи различно време – зависи кой как усвоява уроците и също толкова важно, зависи кой с какво ниво на съзнание е дошъл в този свят. Ето защо вие трябва да знаете, че всичко което ползвате в своя живот има предназначението да ви бъде в услуга. Разбира се, ако вие искате да се възползвате от тази услуга. Само ако осъзнато възприемате средата, в която живеете като условие, което е създадено, за да може човешкият ум да се учи, само тогава, душата и духът ще го водят по Пътя на духовното усъвършенстване.
Осъзнатото възприемане се постига с желание. Трябва да поискате. В отстояването на желанието – независимо какво е то – човешкият ум създава съзнанието. Защото чрез отстояване на желанието, човек се среща с трудностите, а начинът по който те ще бъдат преодолени, ще формира личността. Точно тук ви е най-необходимо духовното познание.