ПОСТУНИВЕРСИТЕТ ЗА ДУХОВНА КУЛТУРА – УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО – ГОЛЕМИЯТ ЖИВОТ
За всеки човек може да се каже, че има в ума си два основни въпроса: кой и как създаде Живота, и кой и как създаде човека. Това са вечните въпроси за Сътворението и истината за неговия произход.
Аз съм забелязал, че всеки си обяснява тези два въпроса в зависимост от собствената си духовна култура. Тук образованието няма никакво значение. Човек може да е с три висши образования и пак да не съумява да стигне до съществения отговор.
Духовната култура на личността създава основното направление на човешката мисъл. Тя е изходна позиция от която тръгват и се развиват размишленията. Всъщност, няма друга по-съществена позиция от тази да осъзнаеш, че ти си част от цялото Сътворение, че човекът е колкото продукт от деятелността на Висшия Разум, толкова и Творец по подобие на своя Създател. За този, който живее с това разбиране, Животът има различно съдържание, по-висш смисъл и проявление, отколкото на всеки друг, който възприема света и живота като даденост, от която може предимно да се възползва.
Къде е разликата?
Разликата стои в Разбирането за собственото лично отношение на човека към Живота. Личното отношение към Живота е израз на личната култура на човека, показател за степента на неговото духовно развитие, а то се гради от желанието на всеки да постигне яснота по проблемите на ежедневието.
Ежедневието създава основната тъкан на Живота. В него са втъкани както нишките на разума, така и нишките на чувствата. Дълбочината на мъдростта, която може да постигне всеки човек зависи от умението му да разчита фигурите вплетени в тази тъкан. Тя мени своите фигури всеки ден, всеки ден се обновява, защото разума и чувствата са най-динамичната енергия на Сътворението. Тяхната динамика създава динамиката на Живота, и ако човек се стреми да участва в неговата пъстрота като градивна фигура, ще трябва да има адекватно на тези промени мислене. Ето защо Ние говорим за ново светоусещане и за нова духовна култура.
Съвременният човек трябва да гледа на Живота, като на най-силната проява на всички разумни Сили в Природата и винаги да включва и себе си като Сила на Сътворението. Веднъж създаден с разум и чувства, всеки човек се превръща в Сила на Сътворението. Въпросът стои по-скоро в това, кой до колко осъзнава този факт.
Новото светоусещане, за което говори предходната седмица Учителят Иисус Христос, изисква от хората едно единствено нещо: да възприемат Живота като непрекъснато творяща и силно развиваща се Идея за Живот ЧРЕЗ Любов.
Какво казва този Призив? Защо Живот ЧРЕЗ Любов, а не Живот с Любов?
Този Призив казва, че всеки човек получил големия Дар наречен Живот, е Нишка от неговата тъкан. Цветът и здравината на тази Нишка се мени всеки час и ден, дори всяка минута, защото тя вибрира чрез Импулса и Силата на Божията Любов. Това е Енергията на Съзиданието внедрена във вашата духовна същност, и когато вие осъзнавате тази Истина, давате възможност на благородната Божия Любов да твори. Тогава Животът придобива своята най-голяма стойност – ЧРЕЗ Любовта той проявява своята Божествена Мъдрост и Сила.
Бог твори и чрез вас, освен чрез внедрените в Природата Негови Сили на Съзиданието. Вие сте също Сили на Съзиданието, само че Пътят на вашето проявление зависи от личното ви отношение към Живота, а то както вече казах, идва от желанието ви да възприемате света със Светоусещане създадено и непрекъснато развиващо се върху Разбирането за Живот ЧРЕЗ Любов. Разгърнат като Идея този Призив казва, че всеки човек е създател на своя живот и чрез него, вече Създател на Големия Живот.
Кой Живот е Големия?
Този, който принася полза за цялостното развитие на Сътворението. Всяко голямо нещо е създадено от множество малки неща. Твоят малък живот е част от Големия Живот – Нишката, която ако се гърчи и къса ще увреди здравата тъкан на Големия Живот.