ЙОАН БОГОСЛОВ и УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО
ЗА ВОЛЯТА НА БОГА
Когато се говори за волята на Бога, трябва да се разбира необходимостта от такава организация на живота, която да не влиза в противоречие с установените Космически закони. Защото какво друго е Божията воля, ако не стройна система от Правила (закони), чрез които функционира Живота.
Ако човек познава своя организъм и се стреми да опознае и природата, той ще бъде близо до това изискване. Поради реалното непознаване на условията във физическия свят човек изпада в противоречие с Божията воля.
Всъщност какво трябва да се знае ?
Тогава, когато е възникнал Животът са възникнали и Правилата за неговото развитие. Всяко растение или пък представител на животинския свят имат свободната воля да се развиват в условията където живеят. Те обаче нямат способността да променят тези условия съзнателно. Равновесието в природата се нарушава единствено от човека.
Тогава, когато човешката воля обслужва единствено егоистичните желания на отделната личност се стига до конфликти: един път със заобикалящия я свят, втори път с човешкия разум и трети път с Космическия Разум. Отделната личност – това е човекът със своите потребности. За да се чувства комфортно, той иска да има съответните удобства. Ако по пътя на тези желания, забрави другите, които също като него искат да притежават, се променя волята на Бога. А неговата воля е всеки да има толкова или да ползва толкова, колкото да не е гол и гладен. Другото, което той иска е природата да не бъде плячка за човека. И третото, което Бог изисква от хората е те да не се самоунищожават, особено с мислите си.
Ако хората проумеят, че първото нещо, което се изисква от тях е да забравят алчността, да се задоволяват с малкото, и че от там нататък влизат в противоречие с Божията воля, няма да съществуват всички тези вражди между народите и злоупотребите с природата. Тогава ще има правилно разпределение на благата, с които Бог е дарил планетата.
Ето защо Ние – Учителите от Всемирното Бяло Братство, ви говорим непрекъснато за голямата необходимост от промяна на човешкото съзнание. В тази връзка често употребяваме думата „просветление”. Какво трябва да се разбира под просветление?
Вяра плюс Знание;
Вяра плюс Любов;
Вяра плюс Ум;
Вяра плюс Разум.
Вярата е чувството, с което човек се ражда. То се носи от всички в съзнанието, но се опознава като действаща сила от малцина.
Какво означава да вярваш, тоест да имаш вяра?
Това означава да имаш ясното съзнание и пълната убеденост за съществуването на Висша Разумна Сила, която е сътворила Живота и се грижи за неговата еволюция.
Когато вярата говори, човек не умува. Той просто вярва и тръгва по конкретния път, дори и с цената на риска. Такъв човек е готов да изпълнява волята на Бога, и колко голяма е тогава отговорността на светлите същества, които работят за него! Те трябва да внимават той да не пострада, защото се е доверил на Бога. Светлите същества, ангелите най-вече, имат отговорността за живота на този човек и за успеха на неговото дело.
Когато човек е вярващ с него работи цяла армия от Светли Служители на Бога, Които го подкрепят в различните моменти от живота му, и му помагат да бъде с добро образование, да бъде добър професионалист там където работи, да бъде добър човек, добър родител, син или дъщеря. Всичко е много важно, защото вярващият човек, този който принадлежи към определена вяра, трябва да се отличава от останалите с културата на своето поведение и с морала който носи. Вярващият човек трябва да има себе си за образец на останалите, да знае, че той е и учител с начина по който живее и работи. Искрено вярващият човек обича всички хора, не само ближния си, и знае, че е отговорен за всяка тревичка, за всяко насекомо за всичко, което е заварил тук на тази планета, защото то е сътворено от Бога.
Вярата е онази сила на душата, която й създава чувството за благоговение и в същото време я прави твърда като диамант.
Когато вярата стои в основата на човешките действия, човекът ще бъде в Пътя на Истината. Няма друго мерило за правотата на действията, освен искрената вяра. Тя създава чистосърдечието, тя облагородява духа, тя вдъхва озарението, с което душата върви по пътя на истината.
За да бъде създадена истинска наука, такава наука, която да служи на човечеството в неговия духовен напредък, трябва учените да тръгнат от вярата. Вярата като принцип в развитието на човешката мисъл. Вярата като въплъщение на основата, от която може да се съгражда новата наука.
Тези от вас, които имат все още страх в сърцето си от Бога, те не са достигнали до истинската вяра. Да вярваш, че Бог е Любов, означава да си част от тази Любов, а за да си част от тази Любов означава да си готов да служиш, което ще рече да прилагаш в живота си Любовта.
Този, който не може безкористно да служи, нека не се заблуждава, че има вяра. Там където тя е основа на човешкия живот има безкористност и абсолютно упование в Божия Промисъл за развитието и правилната еволюция на човешкия род.
Вярата живее в сърцето, Любовта също живее в сърцето, но и двете хранят душата. Когато душата има тази небесна храна, значи умът и волята човешки ще бъдат подчинени на Божията воля, значи човешката личност ще съгражда в Божия дом.