Бъдещето на планетата Земя изисква добронамереност, която практически да се изразява в създаването на изяснена, конкретна програма за развитие на етиката като наука – наука за нравствеността. Тя трябва да има за своя опорна точка науката психология и да бъде стъпила здраво върху основата на философията. Това означава фундаментално разработена и философски осмислена програма за образователна работа, която да изгражда благородни човешки взаимоотношения и така да създава нова духовна култура. Една такава програма изисква да се създаде схема за взаимно допълване на знанията, които е придобило досега човечеството в областта на психологията и философията, за да се усъвършенства етиката.
Не трябва да се мисли, че психологията и философията ще бъдат обезличени. Така както математиката присъства във физиката или химията, така ще трябва, когато се говори за етика, да се взема предвид участието и на тези две науки. Необходимо е етиката да се разпознава от човешкия ум като наука, която в различните възрасти може да има подходящо участие в учебните програми. По този начин образователните училища ще бъдат в услуга на новото общество.
Етиката сега не се изучава правилно не само в България. Нейното съдържание има повече отвлечен характер. Необходимо е то да отразява пряката връзка и пълната взаимозависимост между етиката и духовната култура. Етиката трябва да развие по-задълбочено знанието за психичните процеси като фактор за формиране на здравословно отношение към Живота. Предстои й внимателно да разгледа емоционалния свят на мисълта, и още да подскаже практически осъществими възможности за ползотворна интеграция на чувствата с ума. Цяла наука е създаването на етически основи на човешките взаимоотношения.
Съвременните млади хора получават твърде късно повърхностни познания за психичния фактор в изграждането на личността, в опознаването на конкретната среда за живот и създаването на приемливи форми за общуване както с хората, така и с природата. Разминават се и възможностите за разумна съвместна работа с йерархията на Бялото Братство. Така остава неосъществена връзката с духовния водач, която е дадена на всеки човек, а по-късно и общуването с духовен учител.
За да се получат добри резултати в тази насока, трябва човек да се приучи още от детска възраст да “чува” вътрешния си глас и да го слуша, като знае какво означава това, което ще рече да се даде път за изява на интуитивното познание.
Още от ранна възраст етиката трябва да бъде възприемана като наука за културата на общуване. Умението на човека да общува в семейството и колектива, в обществото, в което се движи, изисква познания, които с натрупване ще създадат потенциала за неговото добронамерено отношение към света. Ето защо Всемирната научно-образователна програма се старае чрез Словото на Висшите Учители да даде на човечеството обновената наука “Етика” – етика, обогатена с онези детайли от Космическото природознание, които ще я направят незаменимо средство за хармонично общуване на всички нива от човешкото съществуване. Всичко това има отношение към Принципа на Взаимоотдаването, за който в книгата „Езотерични записки” казахме, че е основа за правилното развитие на Космическата Програма за еволюцията на Живота на тази планета.
За да може да се прояви Взаимоотдаването, е необходима ДОБРОНАМЕРЕНОСТ проявена чрез нравствено извисена осъвременена духовна култура. Би било по-правилно вместо добронамереност да се каже “Любов”. Да, но любовта изисква по-високо ниво в развитието на човешкото съзнание. Любовта изисква и жертвоготовност, тя е Сила, която се проявява в определен период от човешкия живот, но не и в своята пълнота. Хората обичат своите близки, влюбват се, но всичко това е все още докосване до Любовта. Онази Любов, която носи истинската промяна в смисъла и съдържанието на Живота, сега идва. Тя е следващият етап от развитието на човешкия род.