Добродетелите, които създават добруването в едно общество се проявяват чрез три основни Принципа: на Любовта, на Мъдростта и на Истината. Те определят характера и действителната стойност на човешките взаимоотношения. Съществено важно е обаче да се покаже и една друга страна на взаимоотношенията, и тя се нарича добронамереност. Това особено отношение към живота и хората би могло да има и характера на толерантност или малко повече такт в приоритетното подреждане на действията, но както и да го приемем, ако запазим неговата основа, то ще бъде отношение на съдружието, отношение на взаимността. То предполага дружелюбие, приветливост и благоразположение към другите. Такъв човек не върши нищо лошо, нищо, което би навредило в някаква степен на хората или на Природата.
Да обясним сега защо го нарекохме по-горе “особено отношение към живота и хората”? Защото неговото изискване е насочено повече към разума, отколкото към душата и сърцето. Когато човек е добронамерен той работи с разума си. Тук той може да пресмята, може да разсъждава и да подрежда своите мисли и изисквания към другите. Когато човек е добронамерен той не се подчинява на Принципа на Любовта. Неговата добронамереност обаче му позволява да признае Любовта като положителното нещо в човешкия живот, да я приеме като средството чрез което по-леко би разрешил проблемите си.
Всичко до тук е правилно казано, но съвременния начин на живот изисква добронамереността да бъде по-добре опозната. Какво означава “да признае Любовта като положителното нещо в човешкия живот”? Това е повик към човешкия разум да приеме възможността да бъде услужлив, внимателен, отстъпчив, търпелив – все изисквания, чието изпълнение ще го включи в групата на хората с добро възпитание. Но това е външната страна на добронамереността. Важното е в сърцето си човек да може да бъде услужлив, внимателен, търпелив, т.е. като работи с разума си да не допуска сърцето му да се оплита със съмнение и малодушие. Той ще покаже доброто си възпитание външно, а вътрешно ще остане спокоен и удовлетворен от резултата.
Добронамереният човек все още не познава истинското силно чувство Любов, което ще го накара да бъде всеотдаен. Добронамереният е търпелив и отзивчив, но той не може да даде от себе си или както се казва “от душа”. Той ще ти направи път да минеш, но само ако не се наложи да изцапа обувките си. Той ще ти подаде чаша вода, но ако тя му е под ръка, докато този у когото има любов ще отиде и до извора заради теб.
Като знаем всичко това трябва сега да си отговорим какво място има добронамереността в човешкия живот и защо толкова време говорим за нея. Тя е необходима. Необходима е за всички, които се измъчват от несправедливостите в живота, защото това са добронамерени хора, и в същото време сами признават в себе си, че не познават голямата, великата Сила Любов. Такива хора трябва да знаят, че са нужни на съвременното общество. Те имат предимството да живеят на чисто. Този, който живее на чисто не употребява злобата, завистта и алчността като средство чрез което да постига своите цели. Чистият живот предполага, разума ти да отстранява всички ония действия, чрез които би могъл да навредиш на другите. Така че ако си добронамерен ще бъдеш добър човек, защото ума ти разбира, че това е по-мъдрия начин на живот, а не защото това е потребност на душата. При добронамерения душата все още не се е пробудила или пък със своята сила разумът е потиснал нейната чувствителност. И сега се налага да уточним в какво се състои разликата: когато работи добронамереността има благоразположение, а когато работи любовта има всеотдайност.
Затова при добронамерения винаги в някаква степен се проявява пресметливостта. Но колкото и да е пресметлив, добронамереният не може да навреди, защото не може да приеме безотговорността. Тя му е чужда. Добронамереният човек винаги е отговорен за своите действия, защото той тръгва към тях с желанието да направи добро. Най-често той не е осъзнал връзката между доброто желание и благородството, но щом веднъж е приел да прави добро значи при него са налице условията да си изясни неговата същност и така да направи решителната крачка към Любовта. Ето защо е необходима добронамереността. Тя може да подготви човечеството за света на Любовта.