ПОСТУНИВЕРСИТЕТ ЗА ДУХОВНА КУЛТУРА – ЙОАН БОГОСЛОВ – ДВЕТЕ СИЛИ НА СЪЗИДАНИЕТО
Всеки ден в последните месеци масово се обсъжда проблема с „мигрантската вълна”.
Това ли е най-важният въпрос на настоящето?
И да и не!
Да, защото променя живота на много хора.
Не, защото никой не говори за истинската причина на този Проблем, а всички са се съсредоточили върху неговото следствие.
Преселението на толкова огромна маса от хора е следствие от порочната неразумна политика на свръхбогатите на тази планета. Ако трябва толкова оживено и загрижено да се обсъжда нещо, то това Нещо е унищоженият Мир и неразумната експлоатация на Природата и Човека.
По пътя на своето развитие човешкият ум трябваше да събуди за живот Добродетелта, да я опознае и да я използва за своето усъвършенстване. Но човешкият ум, толкова забързано се движи към своята Цел, че не вижда нищо друго освен Нея. ТЯ е всичко – мечта, стремеж, смисъл на Живота. Това е Целта за Господство на определен кръг от хора над света – Целта, която опустошава човешката душа и превръща човека в роботизирано същество. Желанието за Господство над света, превърна свръхбогатите хора в безчувствени и също толкова лошо – в безумни владетели на планетата. Резултатът е непрекъсващите военни конфликти с различно местонахождение, потъпканата Справедливост и поруганото човешко достойнство.
Потъпканата Справедливост унищожава Природата, унищожава и човека. Човекът отдавна не е ценност. Той е средство за производство.Така светът се оказа в нова реалност – изкуствено създадената човеконенавистна среда за Живот.
Защо казвам „изкуствено създадената”?
Защото човекът не се ражда с омраза в сърцето. Всяко човешко сърце носи в себе си потенциала на Добродетелта, и неговият истински стремеж е да го разгърне. Ето защо вярвам, че въпреки изключително сложно създадените международни отношения, въпреки сблъсъка между религиите и масовото преселение на хора, човечеството може да постигне благоразумно решение за своето бъдеще.
Има една мисъл, която твърди, че „Доброто надживява и смъртта.” Няма друго спасение за Живота на планетата, освен обединяването на всички – бедни и богати – в името на Доброто.
Кое е Доброто?
В случая това е доброжелателното отношение на човек към човека, независимо от това кой е богат и кой беден. Разбирам, че искам твърде много, но в същото време знам, че то не е невъзможно. Защото всички хора са създадени, за Живот и никой човек няма нито моралното право, нито духовната сила да спира и изопачава Божията воля. А тя има една единствена повеля:”Живот ЧРЕЗ Любов.” Само Любовта може да омиротвори света. Трябва обаче, човешкият ум да осъзнае тази Истина.
Как може човечеството да заживее с тази Истина?
С упорито постоянство от страна на духовно просветените хора. Това означава, всеки човек осъзнал силата на своята духовна същност, да работи всеотдайно, както се работи за двама и за трима, за да може Енергията на Любовта да обгърне Света. Когато Енергията на Любовта бъде излъчвана с определена Цел към определен адрес, тя може да повлияе и да пресътвори злото в добро. Но за тази Цел се изисква непреклонна вяра, всеотдайност и кристално чиста мисъл, която създава само един Образ – Образа на омиротворения, благоразумен Живот. Създавайте го в съзнанието си като Образ на невинно, щастливо дете. Като във весел видеоклип, вие оставяйте това дете да обича хората и да им се радва, да храни гълъби, да полива цветя, да тича безгрижно и да пее. Отглеждайте този образ в съзнанието си с пълната убеденост, че това е Образа на Новия Живот, който се ражда в настоящата трудна действителност, за да създаде Бъдещия човек – Човека на благата човешка воля. Защото Благата Божия Воля съществува, но в своето мнозинство хората не я осъзнават и така Енергията на Божията Любов остава неоползотворена. Затова ви приканвам – вас духовно просветените, да работите активно, за да може човешкият ум да сътвори на свой ред Благост и Любов и когато това стане реалност ще може да се срещнат и да си помагат взаимно – Божията Добра Воля и Човешката Добра Воля. Това са двете Сили на Съзиданието, които могат да създават Живот. Помнете, че когато едната се губи, другата е безпомощна.