ПЕТЪР ДЪНОВ
ОТНОШЕНИЕ НА НЕЩАТА
Прочетено между редовете
…”вземате една дума от един стих и казвате: „Няма отношение”. Но отношението не е проста работа, то е цял принцип. Ти ако разбираш отношението, цяла филосифия има там. Пък тъй както ти го смяташ, казваш „Отношение няма”. Трябва да разбираш едно – там вътре се крие една тайна. Отношението – това е вторият принцип от философията на Хермес.”
По-нататък в лекцията си „Отношение на нещата”, Учителят прави връзка между умението да разбираме отношението и съществуването на трите свята: физическият и физическото поле; умственият свят и умственото поле; духовният свят и духовното поле.
Какво трябва да имаме предвид когато говорим за Отношението? Най-напред, че чрез него изразяваме нашата нагласа за живот, т.е. то е израз, живо проявление на нашият начин за възприемане на живота.
Най-общо Отношението може да бъде определено като радушно, скептично или апатично. И в тази връзка е добре да знаем, че Отношението, което имаме към това, за което мислим, и това, което чувстваме, създава силата или безсилието на нашите мисли и чувства. И тъй като те са в основата на съзнателния ни живот, става ясно, че отношението, което имаме към Живота определя качеството на нашия личен живот.
Ако разсъждаваме спокойно и безпристрастно, ще забележим, че отношението не идва самò при нас. То е резултат от разбирането, с което възприемаме нещата от Живота и самия Живот. А какво е разбирането? Яснотата, с която си обясняваме всичко, до което се докосваме, всичко, с което се срещаме. Така постигаме във висша степен умението да управляваме своите чувства.
След това кратко пояснение, вече можем да преминем към основната задача на този текст: необходимостта от по-задълбочено разглеждане Словото на Учителя, за да открием вложените в него уроци за постигане на емоционална интелигентност; ще ни помогне и да разкрием за себе си научният характер на Учението на Бялото Братство така както ни го е предал Учителят Петър Дънов.
* * *
… „За да станат нещата още по-ясни, за да се изяснят, физическият свят представя формата на нещата. Физическият свят и физическото поле са мястото където формите се опитват. Умствения свят съставя съдържанието на нещата – той е там където е съдържанието; а Божествения свят е смисълът на нещата.”
„Запалената свещ”, стр. 502, „Отношение на нещата” 28 лекция, 9 юни 1937 г.
В тези няколко изречения Учителят е вложил чисто, градивно знание, което ни помага да разберем същността на човешкия живот, или по-точно потребността да го има, да е създаден и да съществува човекът. В своя съзнателен живот човешкият ум е призван да открива информация, да я събира и да я оползотворява. Това е смисълът на човешкото сътворение. Когато човек разумно работи с информацията създава знание и постига нови нива на своето съзнание. По този начин той променя себе си, Живота и Вселената. И това никак не е казано пресилено. Квантовата физика в своите нови проучвания доказва тези възможности.
Знанието, което помага за развитието на човешкия ум е вложено от Създателя във физическото поле, което съхранява огромно количество информация. За нас това е невидимата Сила на Разумната Природа, за която Учителят твърде често говори в своите беседи. От там умът черпи информация и знание, което му е необходимо за живот в условията на физическия свят. С невидимите сили той може да работи, само, ако спокойно умее да разсъждава и да използва своята подсъзнателна, наречена интуитивна способност, да открива и обработва информацията. Тази духовна работа умът може да върши ако е достатъчно наблюдателен, съобразителен и – най-важното: ако има желание да разсъждава – да се учи да мисли и да разсъждава. Умът осъществява тази възможност, когато придобие опитност и постигне по-добро ниво в своето развитие. Тогава той се докосва до Света на Идеите, а това е Божествения свят. Той е изключително щедър към всеки Ум, който има стремеж и желание да се развива.
Подчертано изявената потребност на човешкия ум да излезе вън от рамките на делничния живот го свързва с Духовния свят. Там той търси знанието, анализира и интерпретира фактите и информацията до която е достигнал или кратко казано, в Духовният свят умът използва и развива способността си за аналитично мислене, за да открие Смисълът на Нещата. Когато успее човек да си създаде интересен духовен живот, Божествения свят му разкрива възможностите вложени във всяка от съществуващите там ИДЕИ. Те не могат да се разгърнат, ако умът не ги открие и не започне да работи с тях, а може би по правилно е да се каже, да работи чрез тях.
Божественият свят е светът на идеите. Те възникват като замисъл. За да се разгърне замисълът, е необходимо той да постъпи в умствения свят. Но за целта, трябва да бъде привлечен, което означава да бъде потърсен. „Хлопайте и ще ви се отвори” – съветва ни Христос. Умът работи със Замисъла и в процеса на работата създава съдържанието. Което означава какво? Че умът е разсъждавал като е анализирал и съпоставял фактите като част от конкретната реалност; осмислил е получената информация и така е създал Съдържанието. Когато имаме Съдържание, тогава можем да създадем Форма – тогава обработеният материал служи за създаване на форма.
Формата е толкова по-съвършена колкото е по-близо до идеята. Това означава умът правилно да е възприел, осъзнал и възпроизвел вложената в замисъла идея. И Учителят казва по-нататък, че ако разглеждаме отношението към физическия свят ще разрешим какви са формите на нещата; разгледаме ли умствения свят, ще разрешим съдържанието на нещата, а в духовния свят ще разрешим смисъла на нещата. Формата съдържанието и смисъла са ни необходими, за да можем да разбираме себе си, реалната действителност и чрез двете да опознаваме Живота. Как? Като участваме в него със своите действия. Действията – това е Формата чрез, която във физическия свят ние проявяваме себе си, даваме живот на своята духовна същност, но само ако сме достигнали до съдържанието, а това означава да сме работили правилно в умствения свят и ако сме осъзнали смисъла, което изисква да сме работили правилно и в духовния свят.
В своя първичен вид идеята е образ, а в завършения си вид, вече чрез формата във физическия свят образът получава живот. Това означава че съдържанието и смисълът са се проявили чрез формата. Затова Учителят пояснява: „Отношението има три страни: Отношение по форма; по съдържание и по смисъл. И по- нататък в беседата четем: „На Земята ще вземете книгата, а в Божествения свят ще я четете. Ако тук не си взел нещо от книгата, в невидимия свят няма какво да четеш.” След тези думи на Учителя можем да направим заключението, че Животът е една книга, която всеки чете, но малцина разбират правилно вложеното в нея съдържание и затова много често губят смисъла на своя живот.
Като вземем книгата от Земята, тоест, като придобием знание и опитности в земния си живот, в Божествения свят можем да осъществим връзката между Физическия свят и Божествения – Духовният свят е съединителната нишка между двата свята, казва Учителят.
„В невидимия свят няма какво да четеш” означава, че ти липсва необходимата опитност за анализиране и осмисляне на това, което ще срещнеш в Духовния свят. Това е светът за усъвършенстване на съзнанието. От тук можем да стигнем до извода, колко важно, колко съществено необходимо е в настоящия си живот да се учим да мислим, да разсъждаваме и да създаваме своето съзнание. Нивото на съзнание зависи от положения, от смислено употребения труд в умствения свят. В този свят Умът събира информацията, а Разумът я обработва, за да може да създаде съответното ниво на Съзнание. Съзнанието е най-продуктивната форма създадена от човешкия ум в условията на неговия земен живот. От тук и голямата отговорност с какво съзнание си тръгваме от този свят.
* * *
В настоящият текст не е разгледана цялата лекция „Отношение на нещата”, а само няколко от началните редове. Впрочем те поставят акцента и определят смисъла на цялото съдържание на лекцията.