ЗА ГОЛЕМИТЕ И МАЛКИТЕ НЕЩА В ЖИВОТА

С цялата любов, на която съм способен, желая на всички вас, мили хора, да бъдете здрави и доброжелателни. Нека всяко ваше желание, мисъл и чувство да бъдат изпълнени с любовта на вашите сърца. Вие чувствате ли тази любов? Това е любовта към ближния, любовта към всичко, сътворено от Бога, и към самия Бог. Тази любов е съхранена дълбоко във вашата същност, за да бъде възпроизведена в земния живот като чистото добро начало, което винаги ще ви бъде стимул за добри дела. Имайте в съзнанието си тази идея – идеята за животворящата сила на любовта, и винаги, когато тя е с вас, ще можете да бъдете истински творци на добрите малки дела, с които е изпъстрен животът ви. Точно така: добрите малки дела. Вие винаги носите в ума си мисълта за нещо изключително, нещо голямо, различно от делника. Но за да постигнете нещо голямо, вие, мили хора, ще трябва да сте разбрали преди това малкото: да сте го осъзнали като идея – един път, и като възможност за реализация – втори път.
Кое нещо е малкото и кое – голямото?
Това е неправилно зададен въпрос. Няма малки и големи неща, малки и големи дела. Всяко малко нещо се съдържа в голямото и без него голямото не би било голямо. Така че когато имаш в ума си мисълта, че днес ще извършиш една малка работа, трябва да знаеш, че с тази малка работа ти полагаш основите на друга, по-голяма работа. Не е важно дали точно ти ще я продължиш, важното е да се създаде начало, да се положат основите и тогава вече ще знаеш, че денят и трудът ти не са отишли напразно. Затова всяко малко нещо, което ще рече всяка инициатива, всяко начинание, трябва да бъдат добронамерени и когато те бъдат реализирани в някаква степен, да послужат като проекция, като основа или като добра перспектива за бъдещо развитие. В този смисъл когато се приемат инициативите и действията, ще може всеки от вас да участва пълноценно в живота на обществото. Това е желанието Ми – в тази лекция да поговорим за вашия дял в развитието на обществото, което съграждате. И сега веднага трябва да ви попитам: вие имате ли разбирането, живеете ли с мисълта, че принадлежите на съвременното общество? Изобщо занимава ли ви въпросът за живота на обществото? Вие чувствате ли неговите потребности, усещате ли го по някакъв начин това общество?
Аз ще ви отговоря какво означава да имаш усещането и чувството, че принадлежиш на обществото. Това означава, когато предприемаш каквото и да било, свързано с професията ти, с изграждането на отношенията в семейството, в колектива или в общуването с приятелите, да имаш предвид ползата или вредата от твоите действия за останалите – за хората и за Природата. Това означава да се съобразяваш с резултатите от собствените си начинания, да знаеш, че твоите действия са добронамерени и не носят никаква вреда за когото и да било. И не само това, но твоите начинания да бъдат изява на най-добрите ти мисли, желания и действия. Когато постигнеш състоянието на неотменно и присъщо за ума и душата ти състояние на добронамереност, ти ще се приобщиш към онези хора, които разбират и оценяват ролята на обществото за пълноценната еволюция на Живота. Като говоря за еволюция на Живота, Аз влагам в смисъла на тези думи онова понятие, което се нарича еволюция на съзнанието. Еволюцията на съзнанието определя еволюцията на Живота. И още нещо: когато се говори за еволюция на Живота, трябва да се разбира еволюцията на Сътворението. Защото в основата на Сътворението стои Движението на всичко съществуващо, а Движението създава промените и така формира живота.
Нищо в Света не съществува самò за себе си! Всичко е взаимно свързано, така че когато мислите и вършите нещо със съзнанието, че това е малката работа, която сте способни да осъществите, вие ще трябва знаете, че чрез тази малка работа вече сте се свързали с нечия голяма идея. Така е и с вашите мисли. Те са част от необятното информационно поле на Вселената и принадлежат както на вас, така и на Време-Пространството. Така например, вие носите в съзнанието си мисълта да създадете чудесно приятелство с ваш колега. Искате той да ви заобича или поне да има искрени добри чувства към вас, защото и вие сте успели да създадете такива чувства към него. Двамата заедно с този колега действително ставате приятели и това се е получило, защото вашите мисли имат една посока, вие заедно работите за една идея: да речем, идеята да се подобри качеството на извършваната конкретна работа във вашия колектив. Вашата идея става достояние на колегите ви. В колектива се създава към вас отношение. Ще бъде ли то еднозначно? Разбира се, че не. Възможно е една част от хората да одобряват вашата инициатива, друга част да искат да ви попречат, като си имат свои мотиви за това. Но така или иначе вие вече сте раздвижили пространството, в което ежедневно изявявате себе си като професионалисти.
Да вземем предвид друг случай. Към определен ваш колега от известно време вие изпитвате чувството на неприязън. Започвате да търсите причини, чрез които да му създавате проблеми. Между вас възниква конфликт и той се отразява както на качеството на извършваната от вас работа, така и на желанието и настроението, с което отивате на работа. Искате този човек да бъде отстранен от работното му място и започвате да търсите съмишленици сред останалите колеги. Така проблемът става достояние на целия колектив. Към вас двамата ще се създаде отношение. И пак питам: ще бъде ли то еднозначно? Разбира се, че не. Някои ще решат, че имате право, други ще осъдят действията ви, но така или иначе пространството около вас отново ще се раздвижи. И какво излиза от тези два примера? Че независимо дали вашите намерения са добри или лоши вие създавате отношения в колектива, в който работите; същото е и в семейството. Тези отношения представляват ЕНЕРГИЯ, която може да създава, може и да руши. А както колективът, така и семейството са част от обществото. Те са негови градивни клетки.
Е, не трябва ли в този случай да осъзнаете колко значимо е вашето присъствие и заслужава ли си да изключите себе си от обществото, само защото вие си мислите, че сте малка работа, че сте малкото камъче, което не може да обърне колата. Колкото повече принизявате стойността на вашето лично присъствие там, където сте (в семейството или в колектива), като го приемате за вашия частен случай, толкова повече се превръщате в ПРИЧИНА ЗА НЕБЛАГОПОЛУЧИЯ. Колкото повече оценявате (не надценявате) собствения си труд и изобщо приемате себе си като личността, която може да твори добри дела, толкова повече се превръщате в СЪЗИДАТЕЛНА СИЛА. Съотнесено към Замисъла на Създателя за Еволюция на Живота, всичко това създава вашата лична позиция и така вие можете да бъдете както причина за задържане на еволюционните процеси, така и тяхна градивна частица. Еволюцията на Живота върви с темповете на еволюция на вашето съзнание. Чрез Съзнанието се изявява Духът. Духът е носител на Божията Идея за Живот и когато човешкият ум успее да постигне нивото на съзнание, Духът се среща със своя единствен и най-истинен партньор в своя земен живот.
И да се върнем сега на мисълта за малките и големите дела. Духът знае, че той идва на планетата, за да може частица по частица да съхрани знанията, които е способен да обработи вашият ум. Частица по частица – това означава всеки ден някаква ваша ангажираност с онези дела, които изграждат живота, които създават неговата пъстрота, сложност и простота. Всеки момент, а това ще рече всяка частица от вашия днешен живот, може да ви послужи за създаване на познанието, което ще ви е необходимо за утрешния ден. В този смисъл Аз искам да ви посъветвам, мили хора, да бъдете изключително внимателни, когато общувате в семейството си и в колектива, да бъдете изключително отговорни в професионалната си изява, колкото и „обикновена” да е вашата професия, защото няма малки и големи работи. Всичко е Едно и то, изграждайки своята Цялост, създава перспективи за Еволюцията на Сътворението. Вие не може и не трябва да бъдете прът в нейните колела. За вас е важно да осъзнаете, че всичко, което се случва в ежедневието ви, колкото и да ви изглежда незначително, е съществена част от големия урок на Живота. И колкото по-прилежно го изучавате, толкова повече ще се доближавате до нивата на онази мъдрост, която може идейно да ви приобщи към Промисъла на Създателя за настоящето и бъдещето на човечеството.