ТВОРЯЩАТА СИЛА НА ВЕЧНОСТТА
Кога човек опознава творящата Сила на Вечността, наречена Живот? Когато се осъзнае като творец. И тук няма никакво значение възрастта или професията! Защото способността да виждаме и незримото се събужда у нас с импулса на желанието да създаваме, да творим независимо в коя област на Живота. Колкото по-чисти са душите ни, толкова повече ни завладява първичната сила на Съзиданието. И започваме да търсим – търсим Живота, търсим себе си в Него и Него в нас. Тогава будуват мислите, раждат се чувствата и се създава онази паралелна реалност, която някои наричат виртуална, а всъщност това е живата реалност, в която творецът открива красотата и величието на Божествената творческа сила, внедрена в човешката душа. Защото това е Животът – сътворение в името на несекващото обновление на настоящето; сътворение, което създава тук и сега със средствата на възвишени мисли и чувства; сътворение, което търси съвършеното…
А има ли нещо по-силно от Живота?
Да, има!
Желанието да даряваш всекиму щастие, без страх, без скрупули, без корист, искрено и всеотдайно! Това желание е истинската сила, която движи света, защото създава Живот. То живее в душите ни като нашата любов към човека, към птиците и животните, към цветята и тревите…, към всичко сътворено, което ние, хората, заварваме в този свят, когато се родим. Това желание създава Живота, защото идва от Вечността, за да се прояви чрез човешката душа като изначална творческа сила, като Любовта, с която Бог е дарил човека, когато го е създал. Осъзнаваме ли го или не, желанието да даряваме щастие е най-чистата и най-силна проява на Божието присъствие в човешката духовна същност. Когато осъществяваме това желание, тогава истински опознаваме Живота, тогава имаме възможност да се разговорим с Него.
Един баща много се тревожел за бъдещето на своя син, защото момчето, каквото и да подхванело, все се проваляло. Дълго мислил бащата как да му помогне и накрая решил да му дари кесия с жълтици, но по такъв начин, че случаят да изглежда като късмет за момчето. Той се надявал, че с парите от „късмета” синът му ще създаде ново начало в своя живот.
Рано сутринта бащата турил няколко жълтици в една кесия и отишъл до моста, откъдето знаел, че ще мине синът му. Почакал малко и като видял, че момчето идва, оставил кесията насред моста и се скрил, за да види какво ще стане.
Като наближило моста, момчето си рекло: „Винаги минавам оттук с отворени очи. Я да проверя мога ли сега да мина със затворени очи.” Затворил очите си и подминал кесията.
Тази българска народна приказка ни подсеща да преразгледаме своя живот, ако често се срещаме с неудачи. Човек може да живее със затворени очи поради различни причини: ниско самочувствие, неадекватно отношение към себе си и живота, липса на самоувереност, липса на предвидливост и съобразителност… Жеста на бащата можем да приемем като благоволението на Съдбата, а това най-общо означава – доброто стечение на обстоятелствата, в чиято среда се намираме – обстоятелства, които волно или неволно провокираме.
Искаме или не, със своите действия и с бездействието си дори ние участваме в Живота – градим или рушим, създаваме или унищожаваме възможностите за своето развитие. Всичко зависи от осъзнатото ни отношение към себе си и света, в който живеем.
Откъс от книгата „Идеята Живот”. Книгата е представена на този сайт в електронен вариант и във формат PDF, и който има желание може безплатно да я изтегли.