ИНИЦИАТИВНОСТ И ДОБРУВАНЕ

ИНИЦИАТИВНОСТ И ДОБРУВАНЕ
Всеки човек е фактор за развитието на Живота – той е главното действащо лице за формирането и развитието на своя собствен живот и успоредно с това за Живота на обществото. Този, който възприема с разбиране връзката между личността и обществото, най-активно проявява качеството инициативност. Всеки човешки живот придобива определена значимост в зависимост от тази връзка. Индивидът се превръща в личност, ако е съумял с нещо да допринесе за благоденствието на другите – най-напред за своето собствено благоденствие; и пак успоредно с него – за благоденствието на своите близки, а оттам и на обществото. Щом една инициатива създава благоденствие за отделната личност, тя несъмнено ще бъде от полза и за останалите, стига благоденствието да не се търси като успех „на всяка цена”. Какво е благоденствие? То е градивният резултат от проявената, целесъобразно използвана инициативност. За благоденствие можем да говорим само тогава, когато съответната инициатива е допринесла полза колкото за отделната личност, толкова и за другите хора. Когато този резултат е постигнат с желанието за развитие, за напредък в съответната област, в която е използвана инициативността, вече можем да говорим за ДОБРУВАНЕ – инициативността, за чието проявление е използвано познание, се е превърнала в ДОБРОТВОРСТВО. Това означава, че е постигнато първото и най-необходимо условие за еволюцията на Живота – осъществена е връзката между човешкия ум и Силите на Сътворението. Защо Силите на Сътворението? Защото чрез тях човекът е получил правото си на Живот, чрез тях е придобил и своя интелектуален потенциал, тоест минимума знание, което определихме като генетично знание.
Да посочим сега основните правила, които могат да помогнат на всеки желаещ да събуди своята инициативност.
Първо правило: осъзнаване на значимостта на собствената ни активност за развитието на личния ни живот и живота на обществото.
Второ правило: осъзнаване на истината, че всеки човек е фактор за еволюцията на Живота, дори и тогава, когато е напълно безучастен.
Следствие от тези правила е следното изискване към личността: отговорно отношение към всяка мисъл, всяко чувство и действие. С мислите, чувствата и действията си ние създаваме своето настояще и заедно с това полагаме основите на своето бъдеще. Оттук и голямата значимост на собственото ни участие или безучастие в Живота. Правилното разбиране на тези две истини ще ни помогне във всяко от условията, в които се намираме, да разпознаваме възможностите за създаване и реализиране на нашата нова инициатива. Така духовната култура на личността получава своята стартова позиция. Оттук нататък трябва да търсим познанието. То съдържа в себе си многообразието и силата на Идеите, които ще се родят от нашата инициативност.
По какъв начин можем да активираме своята инициативност?
Като се стремим всеки ден да създаваме по едно малко добро.
Желанието всеки ден да създаваме по едно малко добро ще държи винаги човешкия ум на стартова позиция. Умът ще търси, ще разсъждава и ще създава. Никога не бива да подценяваме значението на малкото добро. Възможностите за създаване и развитие на голямото и значимото винаги се предопределят от малкото.
Примери за малкото добро са: услужливост, учтивост, благ поглед, добра дума, самодисциплина, самовзискателност, отговорност за изреченото и за стореното, проява на завишена култура в общуването, загриженост към растенията и животните.
Разбира се, тези примери не изчерпват възможностите, които животът ни предоставя да направим добро. Важното в случая е да си дадем сметка колко близо до нас са условията, които са ни необходими, за да проявим своята инициативност. Да вземем дори само единия от примерите – културата на общуването, и ще видим колко много, и то ежедневно, се изисква от нас да търсим нов подход и да сме достатъчно инициативни, за да проявим най-доброто от себе си, когато общуваме с хората. Малкото добро, създадено като форма за общуване, може да ни се отплати стократно чрез ползотворно изградената комуникативна връзка. А защо винаги да не е в ума ни поговорката: „Блага дума железни врати отваря.”
Радея,из”Физиология на духовната култура”.Книгата е представена в този сайт.