ФИЗИОЛОГИЯ НА ЖЕЛАНИЕТО

Не се страхувайте от своите желания.  Те са стимул за вашето успешно развитие, но само ако са възникнали върху добре отгледана нравствена основа. Желанията съществуват в човешкия живот като красиви цветя или смрадливи плевели в зависимост от почвата върху която се развиват.  (повече на dobrodeteli.com )

ФИЗИОЛОГИЯ НА ЖЕЛАНИЕТО

(откъс от представената в този сайт книга „Емоционалната интелигентност и Словото на Учителя)

Божествената наука разглежда човешкото желание като основен фактор за духовния напредък на човечеството. Необходимо е обаче, всеки човек да се отнася с разбиране към своите желания. А да имаш разбиране за своите желания означава да бъдеш не само просветен за физиологията на своя организъм, но и за потребностите на своята душа, на своето сърце и своя ум. Тези потребности могат да бъдат дефинирани най-кратко по следния начин:

Потребностите на душата възникват и се проявяват единствено и винаги във връзка с изначалната необходимост на Сътворението за възприемане на Любовта като основна Сила за Живот.

Потребностите на сърцето произтичат от необходимостта за възприемане на Любовта като Правило за създаване на градивни човешки взаимоотношения.

Потребностите на ума се свързват  с Любовта като Принцип за възникване и развитие на  творческата инициатива в човешкия живот.

И какво излиза на края? Разбираме, че Божията Любов създава и разгръща Живота, като активната творческа изява на Божията Мъдрост. Човекът е пряк участник – носител и изпълнител на волята на Създателя за Живот на планетата. Но само при едно условие: ако осъзнае силата и значимостта на  своето желание.

Защо? Защото То е изходната позиция, от която нататък тръгват действията. Когато желанието е свързано с идеята за духовно развитие, човешкият ум     започва да създава личността. Човешкият ум формира нивата на    съзнанието, а то според постигнатото разбиране твори.

Трябва да сме наясно, че бързопреходните желания нямат стойност. Не бива да бързаме веднага, когато у нас се появи желание, да  го удовлетворяваме. Ще бързаме да изпълним само това желание, което иска от нас с любов да работим за него. Там където върху нас въздействат външни сили със своето влияние, неминуемо ще сгрешим. Затова тогава когато у нас възникне желание да направим нещо, каквото и да било, ще трябва да спрем за минута поне и да се попитаме:”Накъде ме води моето желание?” Тогава когато отговорът дойде уверено,а този отговор не ни създава усещането за тревога и безпокойство, ще знаем, че това е наше желание, вътрешна потребност на нашия организъм, ум, душа или сърце.