Ръководител на духовната еволюция на човешкият род е Христос. Той е Синът Божий, т.е. онази част от Цялото на Всемира, която чрез силата на своя Създател е добила формата на човешко създание. Исус Христос е развил практически Божият Промисъл, което ще рече, Програмата за еволюция на човешкия род. Дотогава приоритет е имала еволюцията на Ума, чиято цел е била и си остава съграждането на жизнен опит за адаптация и развитие на човешкото същество в условията на физическия свят.
Човекът Иисус идва и си отива от планетата Земя като Син Божий, но Той е само една определена част от силата на Бога, на Висшия Космичен Разум. Той, Бог, Когото хората наричат Отец, е постигнал чрез тази страна от Своето Лице опитност, която му дава възможност за промяна в идейно-философски план на неговия Замисъл за Сътворенето. Така след Стария Завет идва Нов, който създава нравствената основа на живота.
Христос, Който има в онова време задачата да изживее живота на обикновения човек, преди да се прояви като Учител, е допринесъл за моралното прераждане на човешката личност. Той е създал условията за духовно развитие чрез Силата на Любовта.
Като част от Всемирното цяло, Духът Христос има силата на Бог. Освободен от формата след Неговото разпятие, Той отива пак там, откъдето е дошъл, т.е. Той се завръща при онази Цялост, за която нямаме представа каква е нейната форма, но със сигурност знаем, че е Началото на Времето или Необятното в Пространството.
Ние ставаме част от Христос, когато допуснем в своето съзнание Неговото Учение. Това означава ДА ИЗДИГНЕМ ХРИСТОВАТА ИДЕЯ ЗА ЧОВЕКОЛЮБИЕТО ДО НИВОТО НА НРАВСТВЕН ИДЕАЛ.
Радея, из „Езотерични записки”, изд.”Хелиопол”