НАЙ-ТЕЖКАТА КАРМА

Със своята безотговорност по отношение на общуването ни с Природата, ние хората, създаваме най-тежката карма за човечеството. Тоест, със своята безотговорност към живота на Природата, ние пренебрегваме Закона за причината и следствието и го правим неумолимо жесток към нас.
Нека сега да си спомним, че думата-добродетел “благородство”, като понятие означава божественост, а свойството на тази добродетел е да подхранва връзката с Божествения свят. В такъв случай, разгледаме ли по-задълбочено смисъла и съдържанието на понятието “благороден живот”, ще трябва да си обясним необходимостта да проявяваме вложените в нас божествени качества. Това са добродетелите. Без тях, без осъзнатото използване на знанията, които те ни дават, не бихме могли да изградим благороден живот. Другото е безплодно усилие да създаваме живот на планетата. До сега постигнатите резултати, убедително ни говорят за грубото вмешателство на човека в реализацията на Великата Идея за създаване на благороден живот. Човекът, трябва да работи като съавтор на Великите сили на Съзиданието за изпълнението на тази Идея. Затова на първо място се изтъква голямата необходимост човекът да живее като творческа личност. Но творческото начало, внедрено във всяка душа, изисква благородно отношение към света, към всичко до което се докосваме. Пренебрегнатото отношение към тази необходимост, доведе човечеството до ръба на най-сериозните изпитания от неговото сътворение до сега. Всеизвестни са екологичните проблеми и опустошителната роля на бездуховния живот. И какво излиза? Сега, група хора се напъват да създадат нов световен ред. Вижда се, че без новият път човечеството ще се самоунищожи – до там са стигнали нещата от изключителната “творческа” дейност на човека. След голямото изпитание на което ни подлага световната ковид пандемия, повече от ясно е , че бездуховният живот не може да даде напредък, не може да осигури стабилен възход по пътя на еволюцията на живота – впрочем еволюция няма. Има напредък на научно-техническата мисъл, напредък на науката, която обслужва комерсиалните, чисто материални интереси на човечеството. Отсъства, и то напълно отсъства от човешкия живот, желанието за духовен напредък, за създаване на качествено нова духовна култура. Отсъствието на това желание, ограничава възможностите на Съществата от Висшата йерархия на Светлината да помогнат на човечеството за неговото духовно израстване. Така, с новият световен ред ще се установи и уродливата форма на негова себичност. Себичност, според замисъла за неговата същност – егоистично изградена форма на живот за определена група хора. И тук е голямото противоречие между Великата Идея за благороден живот в условията на физическия свят  – Идея принадлежаща на Светлите сили – и замисъла на егоцентричния човешки Ум за “нов” световен ред.
Написаното до тук има за цел да подскаже колко куха е идеята за еднополюсния модел за организация на човешкото общество, колко много тя е лишена от възможността да постигне успех, преди да е подготвено човешкото съзнание за новия живот. Единици са тези, които разбират за какво става въпрос! Видя се достатъчно ясно от досегашното ниво на човешкото развитие, че не е възможно да вървиш в правия път, ако дърпаш колата само от лявата или само от дясната страна! Трябва успоредно с развитието на техническата мисъл да върви нравствената подготовка. Без нравственост не е възможно да настъпи съществена промяна, и то така, че в нейната основа да бъде вградена благородната сила на новия живот. Живот чрез любов; ЛЮБОВТА КАТО НАЧИН НА ЖИВОТ. Но това изисква изключително активна индивидуална работа на всеки човек, за да се стигне до просветленото колективно съзнание. Затова трябва напълно да се осъзнае: ето, това са човешките възможности – себепознание, качествено нова култура на общуването и събуждане на творческото начало. Пътят е отворен. Трябва само човекът да поиска да върви точно по този път. Защото, видя се, че има и други, но накъде водят те?!