СТРАДАНИЕ И УЧЕНИЕ

В лекцията „Страдание и учение”, изнесена на 9 февруари 1938 г., Учителят е поставил следната задача: „Пишете върху темата: „Отличителните черти на човека.” Ако потърсим опорни точки по тази тема в същата лекция, можем да открием ценни мисли, които имат непреходната стойност на мъдри съвети.
Човешките мисли, това са ценностите, които поддържат живота на човека”, е казал Учителят.
Основната отличителна черта на човека, според мен, е неговата способност да МИСЛИ. По този начин човек участва в живота. Нещо повече чрез способността си да разсъждава той определя критериите за своето лично развитие, за развитието на обществото и еволюцията на живота. Но за да осъзнаем това правилно ще трябва да имаме предвид пряката връзка между духа, душата и ума. Човешкият ум е уникално приспособление за работа на духа в условията на физическия свят. Своята функция той изпълнява най-добре чрез способностите си да възприема, да анализира и да възпроизвежда. Но трябва да се има предвид и още нещо.
Човек възприема по-добре, когато е добронамерен; анализира по-правилно, когато е безкористен, и възпроизвежда по-пълноценно, когато не е предубеден. Всичко това е валидно само при едно условие: когато нашият критерий за възприетата информация е БЛАГОРАЗУМИЕТО. Тук отново откриваме градивната роля на добродетелите, вече чрез способността на човека да създава мисли и да формира поведение. След като отчетем този факт можем да кажем, че:
– ако сме добронамерени, ще постигнем по-добро възприемане на информацията, на средата, в която живеем, на приятелите и колегите; – всичко това ще ни създава по-добри възможности за участие в живота;
– ако сме безкористни по отношение на възприетата информация, ще можем да анализираме по-правилно връзките, които създаваме, междуличностните си отношения, а това ще ни осигурява по-добра яснота на разбирането за живота;
– ако не сме предубедени по отношение на това, което възприемаме, ще можем по-истинно, по-правилно да възпроизведем в съзнанието си преживяното, а това ще ни дава предимството да живеем с истината за себе си и за живота.
Във връзка с новите знания и възможността човек да се учи и развива своя ум в духовна школа Учителят в същата лекция казва:”Учението е регулиране на мислите”. От тук може да си направим извода, че с укрепване на способността ни да разсъждаваме, ние опознаваме живота по-смело и така страхът от това, което неразбираме и непознаваме може да бъде победен. Ето какво е казал Учителят по този повод: „Неприятното в живота е неразбирането. Това, което разбираш е приятно. Това, което не разбираш, е всякога неприятно. От това, което разбираш и познаваш , не те е страх.” И още един цитат от Учителя в подкрепа на потребността да се стремим да мислим и разсъждаваме:
„Животът на човека трябва да се хармонира с общия живот на Битието, с общия живот на Природата и с живота на всички обкръжаващи същества.”
Последният цитат ме подсеща за една друга изключително стойностна и непреходна по своята определеност връзка. Това е благотворната връзка между Човешкият Ум и Висшият Разум. Вторият херметически принцип казва: „Каквото горе, това и долу; каквото долу това и горе”. „Учението е регулиране на мислите”, казва Учителя. Ако човешкият ум използва правилно и съзнателно Знанието, което му дава Божествената наука, а тя е Наука за Живота, ще бъде трайна и плодотворна връзката между човешкият ум и Висшият Разум; ще бъде постигнато идейното съответствие в основните градивни мисли, чрез които се развива живота във физическия свят. Да не забравяме, че основната ИДЕЯ, която Създателя влага в Своето Творение е ЛЮБОВТА. И точно тук човешкият ум трябва да поддържа ИДЕЙНОТО СЪОТВЕТСТВИЕ.
Друга отличителна черта на човека е неговата способност да създава и да приема ЧУВСТВА. И тук отново ще цитирам Учителя:
Здравето се възстановява чрез човешката мисъл, а се поддържа чрез човешките чувства.”
Емоционалният свят на човека е изключително богат и той заслужава много, много специално внимание…