ОБИЧАЙ И ОСВОБОЖДАВАЙ

В лекцията „Обичай и освобождавай”, включена в книгата „Вечно подмладяване”, Учителят Петър Дънов” е поставил твърде интересна задача за своите ученици и последователи. Той е казал: „Има някои въпроси: кое е това, което не се изкривява, и кое е това което не се огъва, и кое е това, което не се окалва? Пишете върху това, което не се изкривява, върху това, което не се огъва.” В действителност това е предизвикателство за размисъл, може да се определи и като препоръка на Учителя за задълбочена духовна работа.

Кое е това, което не се огъва и което не се изкривява? Ще кажа веднага, че това, което не се огъва е нещото, което НЕ СЕ ОКАЛВА. Защото това, което се окалва е нестабилно, то носи със себе си недоразумение, смущаващи теории за истинността на живота и силното влияние на мрачни мисли и злорадство. Това е то огъването и изкривяването. От там нататък много бързо, дори неусетно се стига до окалването. Моят категоричен отговор на въпросите на Учителя „Кое е това, което не се огъва, и което не се изкривява” е БЛАГОРОДСТВОТО. То никога не се огъва и никога не се изкривява, защото в неговата основа е вложена силата на любовта, силата на разума и силата на волята. Точно затова Благородството няма две лица. То винаги се проявява със своята категоричност – изисква много, защото и дава много.

Благородството е качество на душата, което ще рече, че за да се прояви то, участие трябва да вземе изначалната човешка същност. Благородният човек притежава силата на ума, нежността на душата и любовта на сърцето. Съчетани в едно, те постигат чистотата на човешките отношения, които са подчинени на справедливостта и мъдростта. Благородният човек служи на истината и на любовта еднакво отговорно. Той никога не се подвежда от пристрастия и компромиси.
Благородството е качество, което работи изключително на ниво съзнание. То е Божествен принцип, който се проявява на ниво съзнание. Тук, на енергийно ниво, работи Божествената Любов. Тя се различава от човешката по дълбочината на проявеното чувство. То завладява не само сърцето, но и ума. Благородството никога не се проявява като емоционално състояние. При него винаги има и разумност.

. Понятието, вложено в тази добродетел, е „Божественост”. Нейното свойство е да подхранва връзката с Божествения свят, а правилото, което действа в живота чрез благородството, изисква създаването на нравствен идеал. Затова, за да можем да усвоим знанието, което носи тази добродетел, трябва да имаме вяра в Доброто. Не наивната, сляпа вяра, която позволява на недобросъвестни хора да използват нашето добродушие, а вярата, която се крепи на познанието от живота. Познанието е резултат от разумните изводи, извлечени от живия опит. За да не достигнем един ден до окалването, нищо не трябва да правим механично или просто защото някой е поискал от нас това. Всичко, което вършим, и начинът, по който общуваме с другите, трябва да бъдат за нас средството, чрез което да изявяваме благородната сила на своя характер.. Чрез наблюдателност, съобразителност и способност да сравняваме фактите можем да се научим да анализираме условията, в които живеем, а това ще ни помогне да събираме познание. Знанието е сила, а познанието – увереност. На тази основа благородството работи най-добре.