ЖИВОТЪТ

Как да го разбираме? Едни твърдят, че той има предопределеност, а други, че е груб, жесток и безсмислен. Малко са тези, които му се радват истински.
За да отговорим правилно на въпроса, трябва да знаем какво сме ние за живота. И да си даваме сметка, че Животът има нужда от нас. Той се проявява чрез нас.
Какво е животът? Защо е толкова многообразен, толкова богат и наситен със радости и тревоги?
Животът е творчески процес. Той е организиран като средството, чрез което човешката душа опознава себе си и дава възможност на духа да се развие. В този смисъл животът е процес. Винаги трябва да го възприемаме като процеса на себепознанието и духовното развитие.
Първото и най-съществено нещо, което е крайно необходимо да знае всеки човек е свързано с неговото лично отношение към самия себе си. Затова всеки трябва да има отговор на следните въпроси:
1. Обичам ли себе си?
2. Какво искам за себе си от другите хора?
3. Какво търся в този живот?
Когато си отговорим на тези три въпроса, ще сме постигнали минималното изискване за своето самоопределение. То е първото и задължително условие, за да можем да вървим, в най-подходящата за нас посока и доказателството, че вече имаме напредък в себепознанието.
Да обичаме себе си, да знаем какво искаме от другите хора и какво търсим в своя живот, означава, че имаме необходимото уважение към себе си, че имаме изграден подход в общуването, и че сме наясно със своята основна цел в живота си.
Постижение е да можем да се самоопределим като личност, което ще рече да направим своя нравствен избор и да се приобщим към определена морално-етическа категория. Обикновено това са Доброто и Злото. И тъй като добродетелите са основна, изначална форма за живот и развитие на човешката душа, те трябва да бъдат потърсени и използвани, за да послужат като основа на добродетелния живот.