ЧОВЕШКАТА СЪЩНОСТ

Когато говорим по принцип за същността на човешката индивидуалност трябва да знаем, че отговорът е един: в човешкото сътворение е вложена божествена същност. И сега трябва да обясним за какво става въпрос.
Божествена същност за човешката личност, означава способността на човешкият организъм самостоятелно и разумно да ръководи всички процеси, чрез които се изявява животът.
Това е свързано с физиологията на биологичния организъм и се отнася до неговата електро-магнитна основа. Тук още трябва да се вземе предвид великата химия и изключителната математическа точност на всичко създадено, за да функционира един организъм разумно и спокойно в продължение на много години. Става въпрос за изключително съвършено създадена програма, която може да работи безпрепятствено, ако не й се пречи. И тук вече идва човешкият фактор – Човекът преди всичко със своите желания. Желанието стои в основата на всяко действие: то е стимул, то е емоция, то създава целта и може да бъде една градивна сила само, ако умът не го превърне в амбиция или страст.
Човешката същност може да бъде разпозната правилно само когато се разглежда и нейната духовна сила. Духовната сила идва от връзката на човека с Бога вътре в обсега на неговото лично съзнание. Затова умът трябва да търси връзката между желанието и духовната сила, за да изгради благородно съзнание. Още със своето раждане човекът носи определен потенциал на своето съзнание, но то се развива и укрепва в периода на живеене. Живеенето е изкуство. Затова е важно човек да е наясно какво носи в себе си като потенциал, за да може правилно да го използва, да го оползотворява в процеса на живеенето. Всеки човек носи в себе си като потенциал освен своята енергия и голяма доза информация.Тя се определя най-общо като опитности, но това се отнася преди всичко за нивото знания съхранени от минали животи. Информацията, която изгражда духовната сила на човека е вложена в неговия дух като творческа програма. Там са съхранени знанията за добродетелите. Другия вид информация вложена в човешката енергийна същност са знанията за Божествения произход на сътворението. Това са дълбоко съхранени знания, които излизат наяве само в определи, изключително трудни или изключително емоционално извисени моменти. Най-достоверния пример за тези знания са интуитивните форми за самосъхранение или неволното споменаване на името на Бога в определено трудни случаи.
В крайна сметка, за да си обясним човешката същност кратко и ясно, можем да кажем, че тя се определя от енергийно-информационната основа за всеки индивид. Универсалната жизнена енергия е субстанцията присъща за всеки организъм, а информацията диференцира индивида независимо от определените общи положения в нейното съдържание. Общото в информацията е свързано с уменията и способностите на клетъчния разум и в изграждането на духовната основа на индивида. По отношение на клетъчния разум трябва да обясним, че става въпрос, както казахме малко по-горе, за чисто физиологичните способности на организма, а за духовната основа трябва да имаме предвид вложените добродетели, които се изявяват като качества от човешкия характер. В каква степен те ще се изявят зависи от способностите на ума и точно тук започват и се развиват различията. В зависимост, от това, кой до колко ще се докосне до вложената в неговата духовна основа информация, ще се постигнат и съответните нива на духовно развитие.
Като се знае всичко това, човек трябва да е наясно, че енергийно-информационната основа е субстанцията, която изгражда човешката същност и върху нейната основа Умът създава личността.