НАЙ-ТРУДНОТО РЕШЕНИЕ

Съвременното човешко общество е изправено пред най-трудното решение за цялото време на своето съществуване. Трудно е, защото се свързва с бъдещото развитие на Живота. Трудно е, защото бъдещото развитие на Живота изисква ново разбиране за самия Живот. Трудно е, защото новото разбиране изисква духовен напредък, а за да има духовен напредък е необходимо пълно преосмисляне на всичко, което сега се използва като теория и практика на съвременния начин на Живот. Всъщност, съвременния начин на Живот не е нищо повече от хаотично нахвърляни теоретични знания и безпринципно проявено поведение.
Защо говорим за хаотично нахвърляни теоретични знания? Защото знанията от които се ползва сега човечеството съдържат преди всичко информация свързана с научно-техническия „прогрес”. Съвременната наука има предимно комерсиален характер. Тя обслужва най-вече военната промишленост и индустрията. Свързва се с експлоатацията на подземните богатства и водните басейни. Разбира се, че и това е необходимо, но в съвременния си вариант, то представя само едната страна на живота. Изостава ако не напълно, вече в голяма степен развитието на духовното знание. И ето го безпринципното поведение. То е подчинено на геополитическите и геостратегическите интереси, защото морала отсъства като градивен елемент на човешката култура. Разбирането за благосъстояние и благополучие се определя от повсеместния интерес към властта и парите. По този начин се поставя в зависимост човешкият ум, и той е принуден да служи само на комерсиалните идеи. Поради тази причина няма правилно развитие на човешкото общество. То е твърде далеч от Идеята за Справедливост, а точно тази Идея изисква ново разбиране за Живота. В своята безпомощност да постигне справедливост човечеството създаде такова понятие като „върховенство на закона”. Така един и същ закон се тълкува според различните интереси на заинтересуваните. В самото понятие „върховенство на закона” е внедрен предполагаем вариант за заобикаляне на неговата същност. Само истинската и категорична потребност от конкретно правило, би трябвало да се превръща в закон, а щом веднъж е определено като закон, от там нататък то трябва да служи на обществото с пълната сила от неговата потребност.
На сегашното ниво от своето развитие, Животът повече от всякога изисква ясен и точен отговор на въпроса: „Каква е истината за „здравословното” състояние на съвременното човешко общество?” Ако сме достатъчно трезви, за да видим истината ще признаем,че Човечеството боледува от бездуховност. Това е много коварна и тежка болест, защото бавно, но последователно обезкървява организма на обществото и така го лишава от неговите жизнено важни функции. Злополучно усложнение на това заболяване е неспособността на обществото да диша правилно. То се е затворило в рамките на един единствен интерес – материалното благосъстояние, който блокира достъпа на чист въздух. А какво е чистият въздух за едно общество. Това са свежите, нови идеи, които са свързани с организиране на смислен духовен живот. Ако човечеството продължи да живее със старото разбиране за благосъстояние и благополучие, ще се задуши от зловонието на собственото си невежество. Сега невежеството се проявява на всички нива на общуване. То установи псевдодемокрацията в обществото и така коренно промени стойността на човешкия живот. И масово се заговори за промяна. Но за съжаление промяната се търси в рамките на вече известните възможности на материалното благополучие. Никой не говори за голямата необходимост от създаване на нравствена основа на живота, Без нравственост, не може да се постигне справедливост, В отсъствието на нравственост не може да се постигне разумно законодателство, без нравственост не може да се постигне духовен напредък.
Няма как да настъпи каквато и да било промяна, ако в човешкия ум не се събуди желание за преосмисляне на всичко преживяно до тук.
Желание ориентирано в правилната посока – това се изисква от човешкият ум. Правилната посока е единението на човешката основна мисъл с основната Мисъл на Създателя. Всички знаем, че в основата на Сътворението стои Божията Любов, от която произлиза неписания НРАВСТВЕН ЗАКОН. Основна Мисъл на Създателя е въдворяване на Любовта в съзнанието на човека, за да бъде той Творец по подобие на своя Създател. Това изисква от човешкият ум ДОБРОНАМЕРЕНОСТ И ВИСОК МОРАЛ. Ако ги използваме разумно ще можем да създадем нравствената основа на човешкия живот. Защото ще осъзнаем Любовта като творческа сила. Едва когато Любовта бъде осъзната творческа сила в човешкия Живот, ще можем да говорим за трайна перспектива пред човечеството.
Радея