ВЕЧНОТО ПОДМЛАДЯВАНЕ

ВЕЧНОТО ПОДМЛАДЯВАНЕ

( Петър Дънов, лекция, 22 септември 1937 г. София, Изгрев)

( Радея – прочетено между редовете)

„Не зная дали вярата може да оправи света. Съмнявам се, защото, ако вярата можеше да оправи света, той трябваше да бъде оправен. Всички вярват в Христа, но и до сега светът не се е оправил…
Намирам, че вярата е съществено нещо, но не е нещо, което ще оправи света. Вие досега сте вярвали в Христа – това е външната страна, но обичали ли сте вие Христа? Обичали ли сте Го така, че заради Него да бъдете готови да направите всичко?” (стр.. 14)
* * *
За да навлезем в дълбокия смисъл на това твърдение на Учителя ще трябва да си обясним най-напред значението на думата „вяра”.
Най-краткото обяснение за смисъла на думата „вяра” може да бъде: убеденост в съществуването на нещо, убеденост във възможностите за проявление на нещо; за промяна в нещо или за нещо. Това „нещо” може да бъде Идея, Стремеж, собствените ни способности и умения или пък тези на близките ни или на приятелите ни. Но това е само едната страна на въпроса. Другата свързваме с конкретното знание, което притежаваме по дадения въпрос, защото то ни помага да изградим вярата си. Така стигаме до реалистичното разбиране, че вярата произлиза от знанието в единия случай, или във втория случай, от интуитивното усещане на нашата убеденост за съществуването на Разумна Духовна Сила.. Някои определят тази убеденост като „сляпа вяра”, а всъщност става въпрос за подсъзнателното домогване на нашите сетива до същността на Изначалната Истина. Най-живият, истински пример е вярата в Христос или вярата в Бога. Ние не сме виждали нито единия, нито другия, но въпреки това имаме усещането за тяхното живо проявление. И ето я тук изначалната Истина. Нейната духовна същност, с вездесъщата си съзидателна енергия, изпълва енергийно-информационното пространство на Сътворението, и когато човешкият ум отхвърли своята мнителност, своите предубеждения, може да постигне интуитивното усещане за връзка с Духовната Сила на Христос или на Бога ¬– Силата на Любовта. Затова Учителят говори за външната страна на вярата в Христа и ни подсеща за възможността духовно да се приобщим към Него с въпроса „Вие обичали ли сте Христа?”
Какво означава да обичаш Христа? Правилният отговор на този въпрос може да дойде само ако преди това сме работили съзнателно с Неговото Слово. Това ще рече, че ние сме потърсили знанието за изначалната Истина за Сътворението на Живота. Чрез Словото и живият пример от земния Живот на Христос можем да се запознаем с Нравствената основа на Живота. Съвременното човечество не познава нравствената основа на живота, не я търси, не я оценява като фундаментална Сила на Сътворението. Знанието по този въпрос е въплътено в думите и делата на Богочовешката Личност Христос. Да обичаме Христос означава да бъдем добродетелни хора. Само така можем да припознаем човека в себе си и до себе си като Божие творение. В този случай Знанието ни помага да постигнем вяра в разумната мъдра Сила на Сътворението и да я възприемем като морален принцип в своя живот. Две хиляди години след Христа се оказаха недостатъчни за човешкият ум да опознае и възприеме тази Истина. Но съществува и друга възможност. Тя е за този, който е успял с Разума си да събуди активността на подсъзнателното си, интуитивно усещане. Тази способност създава връзка с Духовната Сила на Христос. И тогава идва усещането за ОБИЧ и казваме, че обичаме Христос, а това всъщност е постигнатото естествено приобщаване на нашият духовен потенциал към изначалната Сила на Съзиданието, чрез която Христос постига своето живо проявление. Всеки, който е доловил частица от тази Сила притежава неотклонна, свежа и жизнена, живототворяща ВЯРА. Това е вярата, която може да промени света, или според думите на Учителя „същественото нещо, което може да оправи света”. Тя е толкова силна и истинска, колкото силна и истинска е нашата духовна връзка с Христа или с Бога. Човечеството, като колективно съзнание, все още не е постигнало необходимото ниво в своето развитие, за да възприеме тази Истина.
Какво трябва да откроим тук като решаващ фактор за осъществяването на духовната връзка с Христа? На пръв поглед изглежда, че Решаващият фактор в случая е Разумът. Но само на пръв поглед, защото това е едната страна на Истината. Всъщност, Разумът е подтикнат от желанието, от подсъзнателната интуитивна потребност на човешкият дух да се приобщи към Божия Дух, към изначалната Сила на Сътворението – Словото. То идва в човешкият живот чрез Христа.
Радея – Радка Иванова