НАЙ-СЪЩЕСТВЕНИЯТ ПРОБЛЕМ

Най-същественият проблем на съвременния живот, с категоричност може да се твърди, е Допуснатото разминаване между две основни направления в човешката еволюция: Знание и Нравственост.
Този отговор се налага като извод, който лаконично посочва същинската причина за настоящото ниво в развитието на Живота.
Всичко, което е преживяло и постигнало човечеството до наши дни, е следствие от тази взаимозависимост: пряката връзка между знание и нравственост. Проблемът е, че този факт се пренебрегва – не се осъзнава и се отхвърля като първопричина за моралната нестабилност на човешкото общество.
Веднъж разговаряхме група приятели и някак съвсем непринудено бе повдигнат въпросът за морала на съвременните политици и тяхната законодателна дейност. Един млад човек, който малко по-късно се включи в разговора, каза:
„Няма значение кой определя законите. Ако ти си духовно смирен човек и доволно различен, за тебе тези закони, които създават политиците, не означават нищо.”
Нека да се опитаме да отговорим на въпроса: Какво е духовно смирение? Мнозина биха го определили като покорство, но то няма нищо общо с това понятие.
В духовното смирение работят успоредно знание и нравственост.
Духовно просветеният човек е смирен, защото чрез духовното знание е осъзнал силата на благоразумието и благородството. Тези добродетели създават отношението ни към Живота. Стига да ги приемем искрено и спокойно. Оттам нататък всичко се променя: Човекът е ценност, Словото – мъдрост, а дъждовните капки – Божия благодат. Всеки човек, постигнал това разбиране, не би създал нищо, което би увредило Живота във всичките негови прояви: култура, наука, екология, обществени отношения и прочие.
Откъде идва знанието в духовното смирение?
От Словото, с което работи Божествената наука. Ето и два кратки примера.
В Стария Завет е включена Книга „Премъдрост на Иисус, син Сирахов”. Там е записано: „Който пази закона, владее своите мисли” (21:12 ). Така получаваме знание за силата на човешката мисъл, която е възприела благоразумието. И още един стих в подкрепа на това твърдение: „Да се препънеш о земята е по-добре, нежели с език” (20:18). По отношение на нравствеността в тази книга е записано: „По-добре оскъден от знание, но богобоязлив, нежели богат със знание, а престъпник на закона” (19:21).
Ако отворим Новия Завет, ще прочетем, че апостол Павел пише: „Всичко ми е позволено, но не всичко е полезно; всичко ми е позволено, ала не всичко е за поука.”
Откакто е създаден човекът, оттогава с него е и Словото като настолна книга за морал и нравственост. Друга е обаче неговата стойност в наши дни. Да разгърнем страниците на който и да е вестник, да се спрем за минути да послушаме радио или да погледаме телевизия – от всички тези медии ще ни залее жлъчната гълчава за свободата на словото.
„Има искреност, по-лоша и от безочливостта.” Тази мисъл на Чехов идва в ума ми винаги, когато слушам препирни за свободното слово. Свързвам я с неистовия стремеж да бъдем чути на всяка цена; непременно да кажем нашата истина, която най-често е създадена в полумрака на субективното разбиране за морал и нравственост. Така създаваме опорочената истина, твърде често цинично представена като „доказателство” за справедливост и правота.
Фактите от действителността показват, че тази истина не може да създаде облагороденото човешко общество, което е необходимо за нашето съвремие. Не и в XXI век, когато съзнанието на човека би трябвало да бъде извисено до нивото на благоразумието, а делата да са образец за благородство. Силното разминаване между знание и нравственост създаде новия човек, но не и новото съзнание. Духовното смирение трудно се разпознава от съвременния човек като начин за разумно отношение към Живота. А е необходимо толкова малко. Казал го е още Диоген, когато го попитали: „Как може човек да си отвърне на неприятелите?” Той им рекъл: „Като им струва добро.”
Ето тази проста истина стои в основата на Божествената наука. За да правим Добро, ще трябва преди всичко да приемем с добронамереност различието помежду ни и старателно да откриваме общото между нас. Това какво изисква? Нова позиция в отношението към Живота! Всяка позиция се създава върху основата на добре изяснено разбиране за нещата от Живота.
Как са постъпили във физиката, когато било установено, че движението на елементарните частици – електрони, протони и други, се различава съществено от това на макроскопичните тела. Когато разбрали, че познатите дотогава средства на класическата механика, с които се обяснявало движението на макроскопичните тела, се оказали неприложими за движението на елементарните частици, учените създали квантовата механика – дял от физиката, който изучава движението на елементарните частици. Как са постъпили те? Най-напред разгледали различията между движението на макроскопичните тела и това на елементарните частици, установили кои от понятията на класическата механика стават неприложими в квантовата механика и решили с какви нови понятия да ги заменят. Не е ли редно да се запитаме: сега вече, след като имаме изключителен напредък в науката, довел до свръхмодерни технологии, защо духовната култура изостава? Не би ли послужило като фундамент за духовния напредък на младото поколение осъвремененото разбиране на такива термини като „кротост” и „смирение”, а също и връзката между страха от Бога и мъдростта? Обновеното разбиране на понятия, чиито източници идват от теологията, може да създаде нова, трансцендентна по отношение на съвременното съзнание наука за етика, морал и нравственост.
Къде можем да открием причината, довела до неглижирането на термините, с които си служи науката за Добродетелта? В различните понятия, които използват религиозните учения и духовните учения. Различието идва от смисъла, който се влага в тези понятия, независимо че обект на човешкото внимание е едно и също нещо. А това не се ли получава заради религиозната сянка, която покрива теологията и я оставя встрани от духовното учение, с което си служи Божествената наука?
И сега нека уточним за какво става въпрос, когато говорим за Божествена наука. Става въпрос за квантовата реалност на Сътворението!
Светът е ментален, твърди първият от седемте херметически принципа. „Всичко е Ум”, е казано преди хилядолетия, а съвременната наука открива субстанциална реалност, която непрекъснато изненадва с нови, неопознати разумни явления и същности. Все по-близо до човешкия ум стоят вече такива термини като „Дух” и „Енергия”. Присъствието на Разумни Сили в Природата е напълно осъзнато от човешкия ум. Доказано бе, че водата има памет, медицината заговори за паметта на клетките и за квантово механично тяло на човешкия организъм, биолозите се изненадаха от разума на клетъчната мембрана, нанотехнологиите навлязоха в различни сфери на живота – химията, физиката, биологията, и не само там. Посредством манипулирането на атомите и молекулите на наночастиците нанотехнологиите постигат неподозирани възможности в медицината и в различни други области на живота. Една наночастица е с размер от 1 до 100-милионна част от милиметъра. Невидими са с просто око и с нормален микроскоп, но човешкият ум работи успешно с тях.
Информационните технологии събират, обработват, съхраняват и разпространяват звукова, графична, текстова и числена информация. И всичко това се движи в необозримия по размерите си енергийно-информационен океан на Космическото Пространство.
Човекът е създаден по образ и подобие Божие, е казано в Свещеното Писание, а нашето съвремие потвърждава, че като своя Създател той, Човекът, вече сам е Творец. Затова идейното съответствие в творческата активност на Висшия Разум и човешкия ум трябва да бъде постигнато. Изисква го живата Реалност, а тя в своето развитие показва, че Идеята Живот може да се разгръща успешно само ЧРЕЗ ЛЮБОВ. Защото чрез Любовта, тоест чрез Енергията на Съзиданието, Добродетелта се проявява като изначална творческа Сила. Стига Знание и Нравственост взаимно да се допълват. Разминават ли се, ще се загуби или, за да бъде конкретно казаното, ще посочим другата стана на проблема: ще бъде унищожена основната Идея на Сътворението – Идеята Живот.
Ако потърсим Платон, той ще ни запознае със света на Идеите, които според него са Първичната реалност. Хиляди години по-късно нашият опит да възприемем Живота като Идея и творчески процес, произтекъл и произтичащ от нейното развитие, намира пълна подкрепа в реалните факти от живата действителност. За всички тези, все още изглеждащи странни явления и реалности, говори Висшата наука – науката, създадена и непрекъснато обновявана от Разумните Сили на Съзиданието, което срещаме навсякъде – вътре в нас и вън от нас. Това е Божествената наука – Наука за Живота като разгръщаща се, одухотворена от човешкия ум Идея – творчески процес, осъществен и възроден чрез еволюцията на Духа.

Радея, откъс от книгата „Идеята Живот“