ДУШЕВНИЯТ ПРОБЛЕМ

Заспиваш ли?
Аз май че те събудих…
Прости ми, че дойдох сега при теб.
Душата ми се стяга да полуда
в прегръдките на своята тъга.
Този куплет е част от стихотворение на поета Дамян Дамянов. Поетите, а и много други хора използват поезията, странични занимания или развлечения като отдушник, но това решава ли проблемите?
Душевният проблем може да бъде изведен, или по-точно казано обезвреден, но не и изхвърлен от съзнанието. Веднъж „записано” в съзнанието, силно преживяното остава там, то не може да бъде изтрито, но може да бъде обезвредено. Как?
Като се постараем с разбиране да си обясним случилото се.
За целта е необходимо напълно осъзнато и безпристрастно към себе си, човек да успее да разгледа проблема. Спокойно да се спре на всеки детайл и да приеме случилото се като творческа задача, която за да бъде правилно решена изисква внимание, любов и разсъдливост.
Любов и разсъдливост не се изключват взаимно. Напротив! Любовта, ако е чисто чувство, с което ние обичаме себе си, ще ни помогне да разсъждаваме търпеливо и спокойно.
Какво означава да разсъждаваме търпеливо?
Това ще рече непредубедено да приемем фактите такива каквито са. Знаем, че те съществуват и ги използваме, за да подредим пъзела. Точно тук е необходимо спокойното разсъждение. Представяме си нашият проблем като фигура от детско блокче за оцветяване. Там имаме само очертанията на фигурата, която получава завършената си форма едва след като бъде оцветена. Това в нашия случай означава първо да очертаем контурите на конкретния проблем, тоест да изведем на преден план основните причини. Но това можем да го направим ако знаем, че никога не съществува една единствена причина за възникналата трудност или сполетялата ни беда. Да! Има една основна причина, която отключва проблема, но тя е само това, което е достигнало до повърхността- Трябва да открием скритите факти, за да подредим пъзела. Ето защо е необходимо с мъдро търпение да проследим връзката на основната причина с предходни наши срещи, действия и преживявания. Когато успеем спокойно да осъществим своя преглед на конкретния случай ще получим яснота за възникналите обстоятелства. Защо тогава? Защото ще сме разгледали внимателно не само собственото си участие в случката, но и това на останалите хора и факти и тогава фигурата в нашето блокче ще бъде успешно оцветена. В този пример цветовете онагледяват присъствието на нашите чувства. Те съпътстват всяко наше действие и мисъл и е добре да помним, че са тяхна съществена страна.. Когато ги оставим без ръководство, тоест когато не можем да овладеем чувствата си ще постигнем един резултат, а друг ще е резултатът когато сме постигнали способността да ги наблюдаваме. Точно тогава можем да видим контурите на конкретния проблем и внимателно да работим с фактите. Така постепенно ще навлизаме в емоционалното състояние, което могат да ни създадат само чувствата. Емоционалното ни състояния ще „оцвети” мислите ни, и по този начин ние ще изживеем пълноценно, а по-добре е да кажем разумно възникналия проблем. В противен случай, ако дадем превес само на мисълта или само на чувството ще изгубим баланса между двете основни странни от нашата духовна същност: менталната и емоционалната. Тогава постигаме едностранчиво виждане и оставаме в тесния кръг на собствената си, твърде често пристрастно изградена представа за случката. Мисъл и чувство не трябва да се борят, те трябва да вървят ръка за ръка и да си помагат. Когато постигнем това състояние говорим за хармонична връзка между ум и сърце. Тогава работим със спокойна, пълнокръвна мисъл.
Спокойната мисъл е продуктивна. Тя винаги съдържа в себе си идея, която може да бъде разработена правилно, дори до толкова, че възникналия проблем да ни послужи като ново, полезно за нас начало. Ето защо трябва да помним, че когато се освободим от прекомерната емоция пред нас остават голите факти, а чрез тях говори истината! Този, който успее да гледа и разсъждава спокойно, винаги стига до Истината.
Сега вече проблемът може да бъде сравнен с добър Съветник. Срещнали сме го, разгледали сме го внимателно и безпристрастно, и сме научили от него най-полезното за нас. Така сме постигнали придобито знание, опит, който ще съхраним в съзнанието си, за да ни помогне, когато се наложи. Защото сме постъпили предвидливо – взели сме от срещата с проблема най-доброто – урок, поука, извод! И тогава казваме, че проблемът е обезвреден: Макар, че споменът за него остава в съзнанието, не ни боли, защото сме осъзнали причината за неговата проява, придобили сме за себе си нещо полезно, станали сме по-гъвкави в трудните условия.
Много хора вярват, че като ангажират вниманието си с някакви допълнителни задачи или пък си устроят различни развлечения с цел да не мислят за случилото се ще се избавят от проблема. Това обаче е само временно решение.
Страничната дейност – отклоняването на вниманието от конфликта не решава проблема! Деловитостта и активността не помагат, когато не е намерено правилното решение на конфликта. Грешка е да се стига до свръх активност и преувеличена динамичност.
НЕ МОЖЕМ ДА СЕ УКРИЕМ В ДЕЙСТВИЕТО, АКО ТО НЕ РЕШАВА ПРОБЛЕМА!
Учителя Петър Дънов в беседата „Божествените условия” съветва: „Махнете причините, които водят към лоши последствия, за да избегнете самите последствия. В това се заключава философията на живота.”
Реалността може да бъде видяна само от Ума, който е способен да осъзнава фактите и явленията. Затова до правилното разрешаване на проблема, което ще рече до реалността достигаме чрез осъзнатата истина.