Измина много време от деня на Христовото възкресение, но и до ден днешен човечеството не е осъзнало истинската причина за ТОВА, КОЕТО СЕ СЛУЧИ ТОГАВА. Впрочем това, което тогава се случи, беше част от една велика идея – идеята човечеството да заживее според силата на Божествената Любов. Там, където присъства Божествената Любов, присъстват също и Мъдростта и Истината за живота. Човечеството все още не е разбрало този велик замисъл.
Истинските Учители, тези, които носят в себе си Божията Любов, останаха встрани от интересите на хората, които създадоха от Христовото учение религия. Религията винаги носи в себе си мистичната сила на тайнството. Не за тайнство беше дошъл Христос, а да покаже на хората, че трябва да живеят с братски отношения и любов. Той трябваше да положи основите на новия живот, който се различава много дори от това, което е сега. Различава се, защото носи в себе си голямата любов към ближния и идеята за справедливост – нещо, което засега все още не ръководи човешките отношения. Силата на тези отношения ще определи и морала на обществото, ще даде възможност да се открият пътищата, които водят към Бога. Те са много, колкото много са и хората, но има една истина, която ги обединява – човеколюбието. Само този, който е способен да обича човека, ще може да обича и Бога.
Бог с невидимото Си присъствие,облагородява човешкото съзнание. Облагороденото човешко съзнание може да допринесе за създаването на живот, който носи силата и мъдростта на Божия промисъл. Хората все още не разбират колко важно е за тях да потърсят Бога в себе си. Те Го търсят преди всичко за помощ. В тяхното съзнание Той е нещо като господар, който се разпорежда със съдбите на хората. А трябва да се разбере, че съдбата на хората си е чисто човешка работа. Бог е дал направлението, Той е създал правилата, които съществуват като космически закони, но кой се интересува от тях? Знаят ли хората, че енергията в пространството съдържа толкова много информация, че ако те поискат да я усвоят, ще бъдат на съвсем друго ниво на своето развитие? Достатъчно е да се заинтересуват от закона за резонанса, за да разберат, че сами със своите мисли и действия предизвикват това, което се случва.
Божията воля не е нищо друго освен Желание за добруване на човечеството, изразено чрез създаването на смислен и съзидателен живот. Ето това показа Христос със своя пример. Той живя сред хората като човек, но Неговата Божествена същност внасяше в човешките отношения нов, много по-висок порядък. Остана нещо от тогава, но то е толкова крехко, че не достига, за да може човечеството да създаде обществото, което заслужава да живее в двадесет и първи век. Вече толкова години след Сътворението добродетелното начало не може да се развие. И то само защото за неговото развитие са нужни повече усилия на волята. Христовото учение като пример за целомъдрие и любов може да помогне на всеки човек, стига той да поиска да се промени. Трябва, обаче, правилно да се обяснява на хората неговата същност. Най-голямата грешка е да се твърди, че възкресението е акт, който е осъществен по Божията воля, за да покаже на хората, че има живот и след смъртта. Да! Има живот и след смъртта, но това е резултат от Божия промисъл за развитие и усъвършенстване на човешката душа. Според цикличността в нейното съществуване се осъществява и възможността за придобиване на знания и духовно развитие. Човешката душа е безсмъртна, защото тя е създадена да се учи и усъвършенства, за да достигне високите нива на Божествения свят. Тя е Божие творение, но живее във физическия свят, за да натрупа необходимото познание и да създаде съзнание, което може и трябва да живее в Божествения свят, да стане част от Великото Съзнание. За тази цел се изисква много труд и изключително висока нравственост. Точно това дойде да покаже Христос – как да постигнем тази нравственост. Той беше пример в това отношение с живота Си, с отношенията, които създаваше. А с възкресението Си показа, че високонравственият, изпълнения с любов човек може да победи страха от смъртта и да стигне до саможертвата. Всъщност човечеството стана свидетел как голямата сила на любовта, се извисява до пълното себеотдаване и създава новия живот. Колко хора осъзнават сега тази истина?
Твърдението, че душата е безсмъртна и е жива, само за да остане вечно в рая или в ада, е лишено от какъвто и да било смисъл. Душата е безсмъртна, защото е вид жизнена енергия, която приема различни форми в процеса на своето духовно израстване. Точно това е целта на съществуването, това е смисълът на живота – духовното усъвършенстване. Затова Творецът в мъдростта Си е предвидил нейното преминаване в различните нива на съществуване, за да може да добие съответните знания и опитности и да постигне желаното ниво на самоосъзнаване. Душата живее както във физическия свят, използвайки физическото тяло, така и във финия, нематериален свят, когато тя самата е фина енергийна субстанция и се проявява на молекулярно ниво. Като ехоструктура духът, душата и семенният атом, представляват молекула, която съдържа в себе си цялата информация придобита в различните периоди на човешкия живот. Придобитото знание от живота във физическия свят не се губи, а в периода на финоенергийното съществуване се преосмисля, за да послужи за следващия живот във физическия свят. И точно тук е голямата отговорност да живееш, независимо на кое ниво, защото отговорността означава да знаеш, че всичко, което вършиш и мислиш, изпълва със смисъл твоя живот – настоящ и бъдещ.
Христовото учение помага на човешкото съзнание да получи просветление в тази насока и така да постигне духовно развитие и усъвършенстване. Възкресението на Христос е очевидната истина за силата на проявената любов. Човешкият ум все още не може толкова, не е способен на такова себеотдаване, но може да потърси примера и да се постарае да разгадае неговия смисъл, да го осъзнае като пътя на своето спасение.