Когато човешкото сърце започне да унива, значи нещо в съзнанието на самия човек не е ясно. Не може да се стигне до униние, до отчаяние или тревога, дори и до мърлявост, ако човешкото съзнание не работи с разбиране.
Само ясното и конкретно направление, може да определи стойността на действието. Ясно и конкретно направление, ще рече човек да знае какво и защо го прави. В много случаи, обаче човекът действа хаотично, без да е организирал последователност и прегледност на своите действия, без да има в ума си определена цел. Това е съществена причина за недоразумения и неуспехи, и показател, за неизяснена причина за конкретното желание.
Всеки човек трябва да знае, че не винаги неговото желание идва от душата, от сърцето му, или пък е резултат от някаква разумна обоснованост. Желанието може да бъде необходимост на организма от удовлетворяване на някои негови потребности. То може да бъде също и каприз на повърхностен ум, може да бъде резултат от определено настроение, от липса на себепознание… Много причини могат да породят едно желание. На този въпрос ще трябва да се отдели специална тема. Сега само ще подскажем, че колкото и тънка да изглежда границата между различните причини, тя е достъпна и познаваема. Необходимо е обаче човек да потърси по-широк хоризонт за своята духовна култура. Добре е да се знае, например, че когато едно желание е импулсивно, то е и бързопреходно, а резултата от него твърде често е конфликтен. Истинското желание владее и ума и сърцето. Щом е така, човекът има и последователност и упоритост в работата си и извършва с разбиране това, за което се захване.