ДЪЛБОКАТА ДУХОВНА ПРИЧИНА

Изплашихме се!
Видяхме своя огледален образ в реалната действителност и не го познахме! Определихме го като вирус, притурихме му и „корона” и през ум не ни мина, че това е вирусът на нашето духовно невежество, обсебило човешкия ум. Точно този ум, който се гордее със своите нови технологии и научни постижения: като се започне от генно модифицираните храни, мине се през трансплантациите на органи и се стигне до 5 G системата, и всичко това подчинено на геополитическите и геостратегическите интереси, доколкото те са известни на нас „обикновените” хора.
Стремежът на човешкият ум за върховенство над всичко сътворено няма аналог на разумност в Природата. Това е дълбоката духовна причина за появата на пандемията, която парализира живота в целия свят. Дълбока духовна причина, защото науката застана срещу човека и живота в много отношения; и защото нищо не разтревожи човешкият ум когато даде път на „научните” разработки за биологични оръжия. Факт е, че Великобритания, Германия, Съветския съюзи и Япония са имали програми за научноизследователска и развойна дейност за биологично оръжие по време на Втората световна война, а в по ново време има твърдения, че ХИВ също е разработван като биологично оръжия. Дали в конкретния случай сме потърпевши на подобни напъни на науката, предстои времето да докаже, но вече са направени такива предположения.
В стремежа да си обясним сложното положение, в което се намираме напълно логично е да потърсим отговора във Втория закон на диалектиката, от когото научаваме, че натрупаното количество търпи качествени изменения. Но това е само част от истината. Правилния отговор можем да получим, ако проследим знанието, което ни дава Принципа за Причината и Следствието. Защото животът вече е доказал, че съществува Причина за всяко Следствие, както и Следствие от всяка причина. За да стигнем до истината, обаче е необходимо да разсъждаваме спокойно, аналитично да разглеждаме фактите – без никаква преднамереност и предварителна нагласа за отговора.
Сега, след всичко, което се случва, човечеството се стресна, но все още не се е осъзнало. А в същност в агресивността на вируса човешкият ум може да разпознае себе си. И вероятно инстинктивно проявения страх идва точно от там.
Най-тревожното в случая е, че множеството се подведе по желанието за лесен живот, че се даде възможност на това желание да обсеби човешкия ум, че се загуби връзката с добродетелите и способността да се разсъждава от позицията на благоразумието. Затова вече всички си приличаме, всички сме еднакво пасивни когато трябва да заемем твърда позиция и да защитим неписания закон на Сътворението Нравственият Закон. Изхвърлили сме го от Живота, защото ни смущава, защото ни пречи да живеем както ни харесва, изисква от нас да се съобразяваме с другите и още повече с Природата; по-леко ни е да живеем неограничавани от морални принципи, от разбирането за чест и достойнство. Лев Николаевич Толстой е записал:.”Политическо изменение на социалния строй е невъзможно. Изменението е само нравствено, вътре в човека. Но по какъв начин ще тръгне това изменение? Никой не може да знае за всички, но за себе си всеки го знае. И всички в нашия свят са загрижени за това изменение по отношение на всички, само не по отношение на себе си.”
Живата реалност ни показва, че сме надхвърлили границите на възможното разумно поведение за живот на планетата. Това е основната Причина за сложното положение, в което се намира светът. И като следствия сега търпим последиците от дехуманизираната наука, последиците от липсващо самочувствие и неспособността да приемем себе си като фактор за развитието на живота. По удобно ни е да се приемем като жертви на нечия „клика”, защото така друг е виновен, и искаме да се спасим. Но най-трудно е да се спасиш от себе си, особено когато те измъчва човеконенавист! А вече нямаме избор: предстои ни да съберем сили и да унищожим вируса на страшната, на всеядната зараза алчност. Нейните симптоми са лесно разпознаваеми, но трудни за отстраняване, защото не можем да се разделим с егоистичните си стремежи. Все още сме подвластни на нищетата на собствената си духовна същност. Сега тя чрез болестотворния вирус унищожава плътта ни, едничкото нещо, което ценим най-много и затова ни боли, много ни боли… И търсим Божията милост…