Сега да определя какво означава думата добро. Думата добро определя качествата на всички наши действия, то е плодът, а Христос казва: „По плодовете ще се познаят“. Не може да има Добро в човешкия Живот, ако няма плод, следователно добродетелта не е нещо отвлечено, а реално, то е есенцията на човешкия Живот – смисълът на човешкия Живот е Добро. Правдата, Истината, Мъдростта, Любовта са силите, които работят за Доброто, за да се реализира то в човешкия Живот. Както плодовете определят качествата на дървото, така и Доброто определя качеството на човека. За да обичаме плодните дървета, ние се ръководим от качеството на техните плодове. Онази ябълка, която дава най-доброкачествени плодове, се ползва от нашите най-големи грижи, най-голямо внимание и обич – защо? Защото плодовете й са хубави и вкусни. Ако тази ябълка престане да дава плодове, няма смисъл да я отглеждаме.
В Духовния свят човекът е дърво. Както плодните дървета са необходими за човешкия Живот, така и човешките добродетели са необходими за Ангелите, защото чрез тях те се хранят. Ако ме запитате: „Защо Ангелите се интересуват от нас“ – защото имат нужда от плодовете на нашите добродетели. За да може да разберете дълбокия смисъл на това Добро, трябва умът, душата и сърцето ви да бъдат в пълна хармония –
Човек не може да прави Добро, ако умът, душата и сърцето му не са в съгласие. Щом мислите дали трябва да се прави Добро, или не, вие сте от ниска култура – в Небето няма двусмислие за Доброто. В Духовния свят никак не става въпрос дали трябва да се прави добро, или не; Доброто е смисълът на Живота – когато престанеш да правиш Добро, ти си мъртъв човек. Всяка мисъл и всяко благородно чувство произтичат от Доброто, което вършим; добрите желания и добрите мисли произтичат от Доброто, те са процес на растене у нас. Когато посеем една семка, ние имаме първия процес – поникването на растението, втория – на прорастване, третия – на цъфтене и четвъртия процес – връзване на плодове. Следователно Доброто, плодът в човека, може да се яви само в неговата душа, а в окултизма наричат това Причинно тяло у човека.
Всяка семка е една причина. Съвременната култура, движението на човечеството се дължи на тия семки на Доброто от миналото, а в бъдеще тези семки ще дадат бъдещата култура.
От какво се парализират човешките добродетели? Те се парализират от низшия ум на човека и от неговите страсти, защото съвременните хора са роби на своите страсти, които само разрушават, а не създават. За едно приятно удоволствие човек похарчва хиляди, пожертва даже живота си и живота на другите, а в това приятно удоволствие няма никакъв плод. Ние мязаме на онази туристка американка, която за да опита Любовта на своя възлюбен, го накарала да се качи на една отвесна скала в Алпите и да Ă откъсне оттам една от редките алпийски рози. Той се качил на скалата, откъснал розата, подал Ă я. Тя я турила на гърдите си и се усмихнала, а той след това Ă рекъл: „Сбогом“ – за едно свое удоволствие тя изложила живота му на опасност. По същия начин и ние излагаме Бога на изкушение – ние казваме: „Господи, дай ни удоволствие, пари, къщи и прочее“, но като ни даде всичко това, Той ни казва: „Сбогом“. Тогава ние сме богати хора, всичко имаме, но Господ не е при нас.
Мен ме учудва това положение на съвременните религиозни хора – по-твърдоглави, по-упорити и своенравни хора от религиозните не съм виждал. Аз вземам думите религиозни хора в най-широк смисъл: аз считам съвременната религия като един костюм или парфюм, с който прикриваме всички наши лоши постъпки и всички наши грешки – религията е едно модерно изобретение. Никъде в Евангелието не се споменава думата религия; когато хората са изгубили смисъла на съботата и правенето на Добро, тогава са турили думата религия. И сега постоянно спорят дали някой е религиозен, или не.
Няма по-религиозен век от сегашния. Вземете един човек, който принадлежи към някоя партия и вярва в нея – той е готов да жертва живота си заради нея. А колко пъти той е излагал живота си и живота на цялото си семейство заради тази партия, колко пъти е пукана главата му за тази партия! Той си казва: „И нашата партия ще дойде на власт“; чака той партията си, а докато дойде тя, колко пъти ще яде бой, колко пъти ще се връща с разбита глава вкъщи. Всички живеят с тази религия, качват се и слизат, чакат някоя промяна от нея. Никоя партия няма да донесе някаква промяна и облага в живота, защото тя самата иска, а не дава. Наистина, тя ще намали данъците с пет-десет на сто, но затова от друго място ще ви ги вземе повече; тогава ще запитате: „Какво да правим?“. Ще орете земята и ще молите Бога да ви даде повече жито, отколкото по-рано сте имали, за да може да давате – в изобилието е спасението. Когато хората кажат, че искат да бъдат културни, казвам, че всички трябва да се върнат към земята – да орат и сеят. Сега сме се събрали всички в градовете, разпределили сме се на занаяти, едни работят, а други очакват наготово – затова са тези злини. Аз нямам нищо против този ред на нещата, той е много естествен, но тъй, както ние го използваме, ние бедстваме и се душим в тоя ред.
Откъс от лекцията „Денят на Доброто“ на Учителя Петър Дънов изнесена на
21 декември 1919 г., София