ЧОВЕКОЛЮБИЕТО, ВЯРАТА И ЖИВОТЪТ

Няма как да говорим за човеколюбие без да осъзнаем присъствието на Бога в човешката душа. Те са едно Цяло. Точно затова Учителите твърдят чрез знанието, което ни предават, че не е възможно да се прояви Божествената същност на човешката душа, ако Умът на човека не възприеме Истината за Божествения произход на Живота. Ако човешкият ум възприеме тази истина, той ще възприеме и присъствието на Бог в своята душа и от там нататък с респект и преклонение с еднаква сила ще обича Бога, човека, тревичката и пълзящата край тях буболечка. Само по този начин Добродетелта ще получи своето пълно проявление, за да служи на основния Замисъл на Сътворението: Живот чрез Любов.
Голямата беда за човечеството с всичките й проявления на човеконенавист, идва от пълното разминаване между Знанието за Живота, което ни дава Божествената наука и пълното отсъствие на Морал. Две са основните направления в Божествената наука, които човекът трябва да познава: възприемане и осъзнаване на Истината за Божественият произход на Живота и възприемане на човека и природата като неделима част от Бога. Защото всичко сътворено е проявление на Божия промисъл, тоест, то е Негова същност. И ако човешкият ум осъзнае тази истина, ще може да прояви цялата сила на Добродетелта вложена в собствената му духовна същност. Това е и целта на Сътворението на Живота: човекът бидейки създаден като добродетелна същност да я проявява в Живота, за да просъществува като Творец по образ и подобие на своя Създател.Неможе да обичаш Бога, а да не обичаш човека. Този, който твърди, че обича Бога, а пренебрегва и унижава човека или не е искрен или има крайно изкривена представа за Бог и Сътворението. Същото е и когато човек твърди, че обича човека, а няма респект и уважение към Бога. И това е така, защото човекът и Природата са неделима част от Бога, те са негово творение и няма как да бъдат отделени от Него. Ако всички разбираме тази истина човеколюбието ще бъде основният нравствен идеал, който ще определя качеството на Живота – неговата същност и проявление. А КОЛКОТО ДО ВЯРАТА ТЯ НЕ Е РЕЛИГИЯ, ВЯРАТА Е ИЗРАЗ НА ОСЪЗНАТО ПРИЕТАТА ИСТИНА ЗА СЪТВОРЕНИЕТО И ТОГАВА ГОВОРИМ ЗА ПРИСЪСТВИЕ НА БОЖИЯ ДУХ В ЧОВЕШКОТО СЪЗНАНИЕ! ТОГАВА ПОСТИГАМЕ СПОСОБНОСТТА ДА СЪЗДАВАМЕ ЖИВОТ ЧРЕЗ ЛЮБОВ!