ДА БЪДЕШ

Човешкият живот има две основни страни, които можем да определим като субективна и обективна.
Субективната страна създавате вие. Тя има положителна и отрицателна същност, чието значение се определя в зависимост от вашето съзнателно или несъзнателно отношение към живота. Ще кажете, че вие живеете винаги и само съзнателно, но това не е така. Вашият съзнателен или несъзнателен подход към нещата от живота се определя от отношението ви към това което правите; отношението ви към това което правите се определя от познанието, което имате за света; познанието за света се постига в резултат на личната инициатива за създаване на смислен живот, а личната инициатива се проявява в резултат на желанието да бъдеш. Желанието да бъдеш придава смисъл и съдържание на човешкия живот. Да бъдеш, това означава да знаеш защо живееш, т.е. твоят живот да има определена цел свързана с твоето духовно развитие, върху, която да концентрираш всичките свои действия, всичките свои мисли и чувства. Много често хората живеят като се ръководят единствено от желанието да си осигурят жилище и прехрана. Тези две желания определят смисъла на техния живот. Аз не отричам необходимостта от тази потребност, но в същото време искам да се знае, че тя не трябва да измества основната цел, която определя смисъла на понятието “Да бъдеш”. Обикновено делничните грижи изместват от съзнанието на човека онези стойностни неща, които създават истинската страна от съществуването на човека – неговият духовен живот. Ти ще бъдеш тогава когато твоите делнични грижи преминават през спектъра на онези чувства, които определят твоята духовна принадлежност. Това означава, че всичко, което вършиш трябва да се свързва с потребностите на твоята душа. А изначалният стремеж на душата е връзката й със Създателя. За да бъдеш, твоята душа трябва да се свърже с Него, което означава, че ти осъзнато се стремиш към Съвършенство.. Така ще имаш своя път на духовно усъвършенстване и ще принадлежиш към Цялото. Това означава, че ще сътворяваш положителната същност от субективната страна на живота. Така желанието да бъдеш ще те приобщи към светлината, към светлата същност на живота.
Отрицателната същност от субективната страна на живота е резултат също от твоите действия, от твоите мисли и чувства. Тогава когато твоите действия, чувства и мисли са проява на неуравновесено отношение към живота се стига до тяхната разнопосочност и така не можеш да имаш целеустременост. Тогава ти не можеш да бъдеш, защото твоята разнопосочност не ти позволява да се концентрираш върху потребностите на своята душа. Така тя остава встрани от вниманието на твоето съзнание и не може да бъде двигател на твоята активност. Неуравновесеното отношение към живота е резултат от липсата  на желание за себепознание. Като опознаваш себе си, ще опознаваш света, ще опознаваш и Бога. Липсата на желание за себепознание се дължи на твоето безразличие към живота. Когато животът не те интересува ти се превръщаш в спътник на всичко онова, което спъва неговото развитие. Да си безразличен към живота означава, че нямаш никаква отговорност за своите действия, мисли и чувства. Така неуравновесеното ти отношение към живота може да те отведе при онези деструктивни сили, които създават неговата мрачна, отрицателна същност.
Обективната страна на живота се определя от принципите залегнали в основата на Сътворението Това са законите, по които е била създадена, съществува и се развива Вселената.
Обективната страна на живота е пряко свързана със субективната страна и това е главното условие за развитието на живота. Двете страни са взаимно свързани. В тях прониква основната Мисъл на Създателя за развитието и усъвършенстването на Сътвореното. Основна проява на Сътвореното е Животът и тъй като той е резултат от връзката на обективната със субективната му страна, е важно да се знае от всеки човек в каква степен лично той въздейства върху живота и в каква степен възприема неговото влияние. Необходимо е да се знае, че обективната страна на живота както и субективната са в непрекъснат процес на развитие. Тяхната взаимосвързаност предполага успоредно развитие, успоредно изменение както на едното, така и на другото. Затова всеки човек трябва да знае, че неговият живот е част от живота на Цялото. По силата на обективните причини, Цялото търпи изменение и затова човекът като част от Него също подлежи на изменение. За да бъдеш, ти трябва да участваш в това изменение с цялата си разумна същност. Това означава да съдействаш със своите действия, със своите чувства и мисли за целесъобразното изменение както на обективната, така и на субективната страна на живота. Като част от субективното ти си градивна единица на обективното и никога не трябва да го забравяш. Тогава ще живееш за Цялото. Човекът е призван, той е създаден, за да живее за Цялото, затова от съществено значение е неговото лично участие във всички процеси на Изменението. Изменението е видимата част от еволюцията на Вселената, и всичко ставащо е подчинено на Замисъла на Създателя за миналото, настоящето и бъдещето на Сътворението. За да участваш в Изменението на Живота трябва да осъзнаеш голямата потребност да поискаш, съзнателно да потърсиш своето лично изменение, за да постигнеш промяна. Това означава с разбиране и любов  да работиш върху изменението на своята психика и тяло. Много се пише и говори напоследък по тези въпроси, затова ние само ще припомним още веднъж голямата потребност от истинска промяна в съзнанието и организма на човешката личност. Съзнанието и организма трябва успоредно с всичко в природата да постигат изменение. Затова е необходимо желанието ДА БЪДЕШ да стане осъзнато и напълно възприето действие. Тогава твоите мисли ще ръководят чувствата и действията ти и ти с пълно съзнание ще бъдеш част от еволюцията във Вселената. Затова е необходимо да съблюдаваш две основни правила:
1.Работи с любов към себе си и към Цялото, за да проумееш същността на Сътворението, защото Животът има две страни, но една основа – Любовта.
2. Живей, за да бъдеш; бъди, за да живееш!