ВЪНШНИ И ВЪТРЕШНИ ВЛИЯНИЯ

 

Вечен е бил и вечен си остава човешкият стремеж за въздействие върху Природата и върху света като цяло. Човешкият ум стига дори дотам, че да търси равенство с Божествените сили. Точно тук, в този изначален стремеж за развитие и израстване се губи мярката в желанията и стремежите. Ние не отричаме възможността за развитие на човешкото съзнание, но искаме да се разбере, че то не може да се развива скокообразно. Пътят на развитието е еволюционен. Той има свои особености, които изискват задълбочено и конкретно разбиране на нещата от живота. Преди всичко стои необходимостта от себепознанието. Човешкият ум трябва най-напред да опознае анатомията и физиологията на човешкия организъм и тогава да претендира за познание в по-висша степен. Ако човек не познава добре своя организъм и енергиите, с които той работи, не би могъл да познава и природата като средата, в която расте и се развива.
Човешкият организъм е сложна машина, която може да работи, само ако е в пряка връзка с универсалната жизнена енергия, т.е. с енергията, която дава живот на всичко в природата. Той е частица от тази природа и има свои характерни, твърде специфични способности за опознаване на света. Те са внедрени от Създателя в първообраза на човешката духовна същност и основна задача на ума е да ги открие и да работи с тях. Процесът на себепознанието е процес на разкриване на човешките умствени способности. Само неотклонната последователност може да гарантира пълно себепознание. То включва преди всичко интерес към възможностите на човешката личност да владее себе си и да влиза в пълноценно взаимодействие със средата, в която живее и се развива. И тук са двете основни направления в човешкия живот: умението да общуваш със себе си, което означава да включиш в действие целия интелектуален потенциал, с който си дошъл в този свят, и умение да общуваш със света. Това пък означава способност на базата на постигнатото себепознание да общуваш със себеподобните и всичко в Природата. В тези две форми на общуване се създава и проявява човешката личност. И в тези две форми на общуване се създават и проявяват възможностите за въздействие, които има съответната личност както върху самия себе си, така и върху всичко останало, с което е в досег.
Желанието за въздействие е свързано с първичния, изначален импулс на човешката душа да прояви своята Божествена сила. Човешката душа винаги носи в себе си усещането за Божественост, което ще рече усещането за широка изява на човешките способности. Дълбоко в себе си човек иска и се стреми да покаже умения, които го издигат до нивото на висшите сили в Природата, но колко хора правилно разбират този стремеж, и още по-важно, колко могат да го проявят и в каква степен? Там, където желанието е силно изразено, човек търси възможности, чрез които да придобие висши умения и способности за въздействие върху света, като свързва тези свои способности с такива представи като вълшебство, магьосничество и други сензационни средства за изява. Сам по себе си този стремеж не е лош, ако е свързан с благородна цел, а трябва и да е налице способността обективно да се преценяват условията и възможностите, с които разполага отделната личност. И още нещо: да се преценява, че не всичко във всяко време е удачно да бъде проявено или използвано. Затова Ние вярваме, че е необходимо да се знае по какъв път човек може да отключи своите Божествени способности за живот във физическия свят. Две са възможностите: вътрешно и външно влияние. Какво означава това?
Вътрешното влияние трябва да се разбира като дълбоко изразена подбуда, като нестихващо, силно желание за усъвършенстване на човешките способности. Това е желанието за неповторимост и ярко изразен профил на всяка изява. Когато това желание е свързано с благородна цел, 1тогава действията на конкретната личност се превръщат във всеотдайна работа в полза на обществото. Такъв човек ще работи за разкриване на своите способности и умения, за да бъде полезен както на себе си, така и на другите. Той ще търси изключителната сила и умение в себе си и няма да ги свързва със слава и богатство. Ще ги подчини на обективната възможност да служи чрез тях на обществото. Такива хора постигат висши способности и умения чрез силата на благородния стремеж. За да успеят, те използват добрата и искрена молитва, чистотата в помислите и действията си, изключителната отговорност за изпълнението на всяко начинание и напълно безпристрастната оценка на условията, в които се намират.
Човекът, който е подчинен на своето желание за изключително усъвършенстване на способностите си и свързва това желание с благородна цел, несъмнено постига висок професионализъм. Той постига такива нива на професионална изява, които го превръщат във вълшебник за всяко извършено от него действие. Неговият труд е високо оценен, както и авторитетът му сред обществото. Но такъв човек заплаща за своето постижение с изключителни усилия и волеизява. Всъщност волята е силата, която наред с желанието в най-голяма степен формира вътрешното влияние за разкриване и усъвършенстване на човешките способности.
Много са, обаче хората, които търсят възможност за подобни резултати чрез външно влияние. Смята се, че това е по-бързият, дори прекият път към успеха. Желанието на такива хора обикновено е свързано с постигане на изключителни способности и умения и те виждат в това своята уникалност. Дори се ласкаят от мисълта, че ще бъдат различни от другите, ще печелят повече, ще живеят по-добре от тях… Пътят, по който те тръгват, обикновено е свързан с въздействието на различни мантри, с използването на специални медитации, йога упражнения за засилване на сетивността, използването на минерали, чрез които да събудят активността на своя организъм, и други подобни. Чрез такива похвати се стига дотам, че дори се изключва съзнанието. Човек не разсъждава. Неговите усилия са насочени към усвояване на конкретния похват, към неговото правилно използване и умът му е подчинен на строго определени правила. А трябва в хода на това изпълнение да се включва мисълта като обективно работещо средство за развитие на ума. В много от случаите мисълта не се използва всеобхватно, а присъства дотолкова, доколкото е необходимо да се постигне самовнушение. Автосугестията като средство за укрепване на психиката има своето място, но тя е част от определен вид терапия и в случая само изземва възможността на ума да сравнява, да обобщава, да анализира, изобщо да работи в полза на съзнанието. Защото при автосугестията се получава пряко внедряване в съзнанието на определена, на готова формула. Нещо такова се получава и при използването на практиките, които влияят чрез външни техники. Ако умът използва методите за сравнение, обобщение, анализ, това означава, че личността в стремежа си да усвои външното влияние на определената практика работи както с възможностите, които дава то, така и с връзката между него и съществуващите знания и способности. Създава активно работеща връзка. Така новата информация се интегрира в информационната среда на съзнанието и в резултат на последователно, волево използване се превръща в трайно знание и умение – става опитност, която се съхранява трайно от съзнанието.
И при използването на такива похвати съществуват благородни намерения. Най-често срещаните случаи в това отношение са стремежите на някои хора да укрепят своето здраве. Не може да се отрече, че има частични успехи в тази насока, но само частични. Те не са трайни, защото са резултат от влиянието на външни фактори без участието на съзнанието. Така например, когато се използва влиянието на такива фактори като минерали, специално структурирана вода, мантри или йога упражнения, трябва да се знае, че техният ефект е краткотраен, защото те оказват въздействие върху организма със своята енергия и на практика влиянието го има, ако има присъствие. Енергийното въздействие на такива форми за усъвършенстване става на чисто физическо ниво, финоенергийната структура на човешкото съзнание остава изолирана. Постигат се промени на клетъчно ниво само в случаите, когато това лечение е придружено със силна вяра в добрия резултат. Вярата дава възможност на енергията от минерала, например, или от структурираната вода да “работи” пълноценно. Чрез вярата съзнанието се задейства и помага на организма да усвои безрезервно подадената му енергия. Получава се активно взаимодействие между подадената енергия и биологичния организъм. Затова когато се използват технически средства за усъвършенстване на човешките способности, трябва да се знае, че те помагат, ако бъдат използвани ежедневно през целия живот. Помагат, когато се използват с вяра и чисти помисли. Помагат косвено, защото не развиват съзнанието, а въздействат само върху биологичния организъм. Затова Ние не сме съгласни тези технически методи да се причисляват към духовната практика. Те не помагат по никакъв начин на духа. Дори и медитациите, които се използват от болшинството хора, са само упражнения на човешкото въображение, без да допринасят за пълноценно развитие на духовната същност. Изключение правят онези медитации, които се използват за създаване на определена програма за работа с добродетелите.
Това не означава, че отричаме медитациите. Като средство за укрепване на човешкото здраве те имат определена роля, но трябва да се познава добре анатомията и физиологията на човешкия организъм, за да се разчита на успех. Така например съществува определена опасност за човешкото здраве когато се работи с енергийните центрове – чакрите. В много от случаите хората, които не са запознати с възможностите на организма мислят, че ще развият своите способности като “отворят” чакрите си. Преди всичко такива хора трябва да се попитат какво знаят за съответния енергиен център и неговата връзка с мозъка. А наясно ли е медитиращият какво означава отворена чакра? И наясно ли е със своето здравословно състояние, за да започне такава процедура? Обикновено представата е свързана с преминаване на жизнената енергия през съответния център, но работата не опира само до енергията. Важното е, когато човек реши да работи в тази насока, да знае, че състоянието на неговата психика и нормалното функциониране на нервната система са също толкова важни, колкото и правилното “захранване” с енергия. Енергията ще премине или ще бъде усвоена от този организъм, който има изправна клетъчна система. На увредената клетка каквато и енергия да й подаваш, тя няма да може да я усвои. Затова трябва, когато има здравословни проблеми, първо да се помисли как да се създаде хармонично, правилно взаимодействие между биохимичните и психофизичните процеси в организма. Най-напред трябва да се уравновеси емоционално-умственото състояние, да се “прегледа” психиката, т. е. да се потърси там проблемът и тогава да се мисли за енергийно въздействие. Но то трябва да става успоредно с изчистването на токсините от организма, а това ще стане, ако правилно се използва храненето или фитотерапията. Изчистване на токсини и “зареждане” на енергия може да се постигне чрез медитация само от този, който, повтарям, добре познава анатомията и физиологията на човешкия организъм и притежава силна волева мисъл.
Някои хора търсят възможности чрез външно влияние да увеличат своите способности, за да могат те самите да оказват въздействие върху хора и предмети. И тук веднага идва въпросът за морала на хората, владеещи особени способности. Много е важно, ако притежаваш определени знания и умения, да ги използваш за доброто на другите. В противен случай, ако се работи със силата на злорадството, отмъстителността, завистта или алчността, рискът да увредиш не само другия, но и себе си е абсолютен. Също толкова опасно е и невежото използване на определени практики. Никога не трябва да се забравя, че невежеството винаги подхранва смелостта. Затова човек трябва обективно да разсъждава. Да не се ръководи само от силните си желания, а да знае, че има ли желания, трябва да има и просвещение. Това означава, че този, който има желание, трябва да има и готовност да се учи. Знаещият е свободен в избора си. Знаещият човек рискува разумно. Знаещият човек може да прецени кое и в каква степен е свързано с неговите възможности. Казахме по-горе, че този, който развива своите способности върху здрава нравствена основа е отговорен човек. Отговорният човек търси знанието и като притежава светла и чиста душа, той несъмнено постига успехи. Такъв човек върви по правилния път и като разчита на своите сили, той знае, че разчита на Божественото у себе си. Знанието и вярата го правят уникален, а не различните практики, които, колкото са повече, толкова по-силно объркват ума. Ще напомним пак: ползотворен, траен резултат може да се получи, само ако в съответната практика се включи съзнанието, т.е. ако има разбиране за това, което се прави.