ЗА УМСТВЕНИЯ СВЯТ

Уникалността в развитието на умствените способности идва от прякото участие на светлинния фактор в създаването и развитието на биоматерията. И в друга лекция сме казвали, че е невъзможно да говорим за умствени способности, ако не вземем предвид двата основни фактора: биоматерия и Дух.
Биоматерията участва на всички нива в създаването на човешките умствени способности. Затова в първата част на книгата “Езотерични записки” беше изтъкната ролята на сетивността за опознаване на физическия свят. Ето че записахме първия съществен момент от създаването на умствените способности: опознаването на физическия свят и успоредно с това неговото възприемане.
Ролята на физическия свят за създаването на умствени способности е с доказана важност. Съществен фактор тук е светлината като енергиен източник и най-вече като катализатор за правилното функциониране на всички обменни процеси в организма.
Всяко човешко същество в условията на физическия свят създава нов умствен продукт във всяко от преражданията си. Умът е духовна проекция, която е включена в програмата за духовна еволюция на индивида и се развива изключително индивидуално.
Във физическия свят е необходимо да се постигне съответната степен на опознаване на средата и условията, в които е роден и израства човек, за да може да се получи възприемане на смисъла и съдържанието на информацията, която те носят. С помощта на сетивата човек опознава, а с помощта на съзнанието осмисля информацията, възприета от ума. Затова преди съзнанието е необходим Умът. Ум наричаме способността на биоматерията да разпознава образа и да възприема идеята, на която той е носител, което ще рече конкретната информация. Знаем, че информацията определя посоката за действие. Съответният мозъчен център обработва информацията с помощта на биофотоните ( усвоената от биологичния организъм светлинна енергия), за да изпълни образа със съдържание, достъпно за човешкото съзнание. Така е изградено понятието за възприемане на средата, което определя степента на запознаване със света. В зависимост от нивата на тази степен се осъществява връзката с мисълта. Когато се постигне качествено изградена връзка, казваме, че този човек е получил знание. То се съхранява с помощта на микронивата на светлинната енергия, чиито носител е мисълта. Това е навлизане на енергийния лъч на мисълта в мозъчната клетка и така тя се превръща в материален носител на знанието. То остава съхранено там толкова време, колкото му позволи качеството на биоматерията мозъчна клетка. Ако тя е съставна част на здрав, жизнен организъм, ще служи добре като информационна база знания. Колкото по-дълго остане знанието в мозъчната клетка, толкова повече са възможностите за проява на умствените способности. Сега можем да обобщим: умствени способности наричаме синхронната работа между биоматерията, в случая това е мозъчната клетка, мисълта и нейната светлинна енергия. Тук трябва да припомним, че мисълта е продукт на Висшето Съзнание и човешкият мозък е нейният приемник. И още нещо ще уточним: мисъл наричаме само онази сила, която подтиква духа към действие.От тук идва и разбирането за съществената потребност на човешкият ум да се учи сам да създава мисъл и да работи правилно с нея.
Когато човек е в своята детска възраст и се учи да говори, той възприема само образа и започва да разпознава, когато в неговия организъм заработи верижният енергообмен: биофотон – клетъчна плазма. Клетъчната плазма на невроните съхранява образа с помощта на светлинната енергия на биофотона. Биофотонът си остава катализатор за съграждащите процеси в биологичните организми през целия живот и участва в умствената работа, но на ниво “обслужване” на елементарните човешки действия. В своята детска възраст и в случаите, когато не изпълнява определена задача, т.е. в отсъствието на творческа дейност, човешката индивидуалност се проявява чрез елементарните умствени способности за съпоставяне и съобразяване. Човек съпоставя познатото с непознатото и съобразява своите потребности (предимно тези на организма) със съществуващата действителност. Общуването, свързано с бита и елементарните човешки взаимоотношения, е резултат от опознаването на средата и е възможно благодарение на комуникативната способност на езика. Трябва да се знае, че комуникацията не е мисъл. Умението на човека да говори, като използва правилно възможностите на определен речников фонд, само доказва способността на човешкия мозък да възприема и обработва информация и да си служи с нея. За тази цел му помага светлинната енергия на биофотона. Други са нивата на светлинната енергия на мисълта. Мисълта изисква усъвършенстване на паметовите способности. Само добре развита памет може да бъде подходяща основа за изграждане на самостоятелна мисъл. Тя ще се различава като качество от мисълта на Висшето Съзнание по своите критерии. Стремежът към духовно развитие определя по-високата степен в усъвършенстването на човешката мисъл.