ЗА ИСТИНСКОТО И ФАЛШИВОТО ЧУВСТВО ЛЮБОВ

Силата на човешката любов има преходен характер. Тя живее в човешкото сърце до време като истинско и силно чувство и се превръща по-късно в усещането за близост, за привързаност към определения човек. Но това можем да го кажем само във връзка с човешките взаимоотношения. Когато става въпрос за любов към определена идея, за връзка с по-висши Същества или пък за отношение към Бога, тогава нещата трябва да се преосмислят. И това е необходимо, защото между хората много често се говори за любов към Бога, за любов към народа, за жертвоготовност във връзка с определена идея. Ето тук вече думите трябва да се мерят. Не бива да се изказват категорични мнения или пък човек да се заблуждава за нещо, само защото така му е изгодно или защото така му се иска. Обикновено за любов към Бога и към народа се говори заради определени интереси и много рядко – искрено.
Искреността изпълва думите със съдържание. Ако човек говори искрено, и казаното ще има определена стойност. Ако пък се говори, колкото да се каже нещо, тогава думите са просто излишни. Думите, изпълнени с неискреност, опорочават човешките отношения. Силата на човешките чувства проличава освен от начина, по който са казани думите и от подбора на самите думи. Тук вече нещата опират до умението на човека да изразява своите чувства. Умението не е само дар Божий. То зависи от желанието на съответния човек да се научи да разговаря със себеподобните. Благият тон трябва да присъства винаги, независимо какво и на кого говориш. И ето я сега необходимостта от любов. Ако човек изпитва любов към някого, той ще му говори ласкаво и нежно. И обратно: когато има неприязън, ще има и грубости. Но нали казахме, че любовта в човешките отношения има преходен характер. Тогава? Тогава трябва да си обясним какво нещо е любовта, трябва да знаем кое чувство можем да определим като любов. Много трудно може с думи да се обясни и все пак ще се опитаме да постигнем определен резултат.
Любовта има различни форми, затова първото изискване е да познаваме различните форми любов, за да не грешим, когато я определяме.
Любовта се изявява по два начина: като силно егоистично чувство и като нежно облагородяващо чувство. Тези два начина, чрез които се изявява любовта, определят и различните форми за нейното съществуване. Който обича така, че да иска само за себе си този или това, което обича, не може да се свърже с благородна идея, която изисква саможертва, всеотдайност или някаква творческа изява. Човекът, който има в душата си нежно, облагородяващо чувство, ще бъде добър приятел, добър творец и ще създава както градивни отношения, така и духовното богатство на своя живот. В първия случай често се стига и до неискреност, докато във втория тя е изключена. Така че ако трябва да определим любовта, ще кажем, че тя е чувството, което кара човека да живее пълнокръвно. Човекът, който изпитва истинското чувство на любов, усеща в себе си сила да се справи с всички трудности. Той желае доброто не само на този, когото обича, но и на всички хора, чувства се щастлив и е готов, дори на саможертва. Ето, когато такива чувства ви вълнуват, ще знаете, че имате любов в сърцето си.
Казах малко по-горе, че в случаите на неискреност се говорят излишни думи. Само от морално-етически съображения ли не трябва да се говорят излишни думи? Да! И от морално-етически съображения, но и поради още една много важна причина. Това е замърсяването на атмосферата с ненужните фалшиви чувства и думи. Този факт почти не се разглежда като съществен момент от нормалното съществуване на Вселената. Добре е да знаете и никога да не забравяте, че освен с вредни газове вие замърсявате атмосферата с вредни чувства и изречени думи. Човешкият говор е много съществен елемент от правилното организиране на материята във физическия свят. Има много голямо значение как се проявява човешкият глас: като говор, като пеене, като крясък, като писък!!! Всичко това е свързано с определени чувства и остава в пространството като негово притежание. Необходимо е време за разграждането му и тук ще припомним, че нищо в природата не се губи. След разграждането си то приема друга форма, става елемент на пространството и отново участва в живота на Вселената. Затова когато човекът живее с любов, ще използва благия тон в говора си, радостното чувство в пеенето си и никога няма да крещи. Но нали казахме, че любовта е преходно чувство в човешкия живот. Запомнете, че любовта е като изворната вода. Отначало блика силно и неудържимо, но по-късно сe превръща в звънлив поток и с бистрата си изворна вода винаги пречиства. Затова когато утихнат силните пориви, не трябва да мислите, че сте останали без любов, а да знаете, че след като търсите определения човек, след като ви е приятно да общувате с него и сте готови да му услужите, вие имате любов. Любовта създава нови възможности в човешкия живот и след като вие чувствате в себе си потребност да създавате, да творите или просто да работите, значи нещо ви е вдъхновило с доброто си чувство. Научете се да цените тези отношения. Те определят стойността на живота!