СПАСИТЕЛНИЯТ ПЪТ

Аз, Йоан Богослов, който се прекланя пред Йоан Кръстителя и с цялото си благоговение сторвам поклон пред нашия небесен Учител Господ Иисус Христос, Аз ви казвам, че Божие озарение изпълва душата на всеки, който придобие вяра в ума си. Не казвам вяра в сърцето, но казвам вяра в ума. Защото този, у когото има вяра в сърцето, е роден с нея като с Божие благословение, а този, който има вяра в ума си, е роден, за да учи в този свят. Той има Божието благоволение да се роди за живот, но на него му липсва вярата в сърцето, защото тя му е била чужда в предишните животи. И този, който е роден с вяра в сърцето, ще трябва да учи, но неговите уроци са различни от тези на другия, родения без вяра.
Животът на Земята е живот – училище. В него учат и вярващите, и невярващите. Само че вярващите учат осъзнато, а невярващите – по принуда. Осъзнатото учене носи плодове, то помага на човека да съзрява духовно, да развива ума си. Принудителното учене се приема като наказание от невярващите, защото се проявява като премеждие, и те са склонни да възприемат нещо със съзнанието си, едва след като то се превърне в тежко страдание, че дори и тогава не е много сигурно. Ето защо е нужна вяра в ума за родените без нея. Който вярва с ума си, а не със сърцето, той може да стигне до просветление. Божието озарение идва при него точно като просветление. То му помага да разбере предназначението на своето съществувание. Просветленият може да разбере смисъла на своя живот, защото той ще познае учението на Христа. Роденият с вяра в сърцето носи мъдростта на това учение и в душата, и в сърцето си. Такъв човек е склонен на саможертва за ближния. На него не му е нужно да пали свещи и да ходи по църквите. Храм за него е небесният свод. Роденият с вяра вижда Господа във всяко цвете, в птицата, в тревичката. Този, който придобие вяра с ума си, ще разбере тази истина във времето. Оня, първият живее с тази истина от пелените си още, докато другият ще трябва да се просвещава, за да добие вярата си.
Кога и как роденият без вяра може да я придобие? Когато започне да възприема света като училище. А как? Като започне да разсъждава върху истините от живота. Затова вярата идва във времето на умственото съзряване. Хората не трябва да се отчайват, като осъзнаят своята духовна голота. Ако тяхното желание е те да придобият мъдрост, ще я получат, като се потрудят да опознаят Христовото учение. Оттам те ще се научат на любов към ближния, на търпение и смирение, които няма да ги обезличават, а ще събуждат човешката им гордост. И в други религии, и в източните учения се говори за вярата и за любовта, но най- ясно, с конкретни примери от живота, това е показано в Христовото учение. Никой друг – ни пророк, ни философ, не е показал така на живо с личния си пример какво е вяра и любов, както Христос. Затова Неговото учение носи силата на живия пример и помага на всеки, който е изчистил съзнанието си от съмнение и хаотични мисли.
Аз, Йоан Богослов, искам да знаете, че с кръщението Си Христос показа, че човек, покайвайки се, може да пречисти съзнанието Си. Той отиде при Йоан Кръстителя, за да покаже как чрез силата на Своята мъдрост Той, Учителят и Господ, може да се смири и да приеме кръщението като очистваща душата сила. Чрез този акт Той показа нагледно как и доколко е важно човек да приеме покаянието като самооценка на собствения си живот. Оттам нататък, след кръщението Иисус започна Своите проповеди, след кръщението Той стана Христос. Като Велик дух, но живял все пак в плът, Той се пречисти от плътското влияние и тръгна по Своя спасителен път. Този пример трябва да имат предвид хората на Богоявление. Христос отиде на Йордан река, за да покаже Своето присъствие и Своето пречистване видимо за всички. Този пример трябва да е в ума на всеки, който живее без вяра в сърцето. Пречистеното от хаоса на земните мисли съзнание може да събуди вяра, а тя като е в ума на човека, ще го води по правилния път. Вие, които се чувствате слаби и самотни, потърсете кръщението в Христа. Христос кръщава с дух. Потърсете Неговия благ Дух, за да излекувате сърцата и душите си от безверието.