В УЧИЛИЩЕТО НА ЖИВОТА

Много често хората не искат да погледнат истината в очите. Дори тогава, когато се случват неприятности, те не искат да признаят тяхното съществуване. Има случаи, когато желанието на определен човек да направи ясна реалистична оценка на случващото се да бъде обявено за негативно отношение към проблема. За трудностите и неприятностите се говори със заобикалки или “шепнешком”, или пък с “геройско” самочувствие се отрича възможно неблагополучие. Оптимисти ли са такива хора? Знаят ли те какво и защо го правят? Да погледнем първо “възможните неблагополучия”. Те защо се случват? Защото сме ги допуснали от невежество или защото сме имали в ума си мисълта за това неблагополучие? Ето точно в този твърде деликатен момент е необходимо просвещение. Съвременните хора не отделят време за собствената си подготовка за живот. А всъщност най-голямото, най-отговорното и най-продължителното обучение е в Училището на Живота.
Да, действително е възможно да се допускат грешки и поради едната, и поради другата причина, т.е. невежество и пристрастие към проблемите могат да създадат ред неприятности. И точно затова трябва всеки човек да знае какво иска от живота си и как да го постигне. И още нещо трябва да знае – че вървейки по пътя на своето израстване, той може да се забави от редица обективни причини. Но нека да разгледаме проблема в неговата последователност.
Всеки човек живее в света, който сам си е изградил.
Като говорим за света, който хората сами си създават, за да разгледаме конкретната тема, имаме предвид немарливо, невежо, страхливо и старателно отношение към собствения живот. Има и още един, много съществен момент – умението на хората да интегрират своя свят в света на Цялото. Значи става въпрос за пет различни възможности, според които животът на хората може да има определена “физиономия”. Всеки сам създава своя свят и от умението му и желанието му да се развива ще се определи смисълът и съдържанието на неговия живот.
Тук ще отворим скоби, за да поясним какво разбираме ние, когато говорим за отношение към собствения живот. Отговорът е кратък: желанието да опознаеш себе си чрез възможностите на живия опит. Това означава да имаш отношение към собствения си живот. Защото като участваш активно в житейските проблеми, ти ще покажеш своята лична позиция, ще градиш своя живот, като непрекъснато доказваш на себе си и на другите своите способности. В крайна сметка, изяснявайки своето отношение към собствения си живот, ти ще опознаеш себе си.
Да уточним сега петте възможности.
Този, чието немарливо отношение към нещата от живота е водещо за всяка негова постъпка, винаги ще изпада в положението на неудачник. Той винаги ще се разминава с успеха и всяка негова дейност ще бъде белязана от знака на посредствеността.
Такъв човек не може да бъде приятел, защото няма изградени умения да общува с хората.
Този, чието невежество (в случая разглеждаме невежеството като пълно отсъствие на себепознание) преобладава, винаги ще се движи на опашката. Той винаги ще изостава от другите и никога качеството на неговата работа няма да достигне желаното равнище. Това е така нареченият некадърник, защото невежеството е много смело и почти всеки, който го притежава, не се притеснява от този факт. Напротив! Той се чувства “способен” на всички нива и се опитва да се внедри навсякъде. Друг е въпросът за резултата от неговата работа.
Такъв човек не може да бъде приятел, защото невежеството му пречи да опознае не само себе си, но и човека до себе си.
Този, чиято страхливост ограничава възможностите му, е безотговорен човек. Впрочем той изглежда безотговорен, а истинската причина за това поведение се крие в неговата страхливост да поеме отговорност. Причините, поради които се страхува да поеме отговорност, могат да бъдат много. Най-съществените от тях са две: липса на самочувствие и недоверие към себе си. Този факт отново показва колко е необходимо себепознанието.
Такъв човек не може да бъде приятел, защото винаги може да те предаде.
Този, който има старателно отношение към живота си, се отнася с внимание към уроците от Живота. Той се стреми да извлече поука от всяка несгода и винаги е в състояние да направи равносметка на своите желания и реализирани възможности. Това е ориентираният човек, който знае какво иска и в хода на своето развитие търси възможности за неговото осъществяване. Тук в пълна сила присъства желанието за себепознание чрез възможностите на живия опит. Това е човек с принципи и всяко негово начинание ще завършва с успех.
Хората, които имат старателно отношение към живота си, не разчитат на случайности и винаги знаят, че за да получат, трябва и да дадат нещо от себе си. Наричаме тяхното отношение към живота “старателно”, защото те действително полагат старание да опознаят себе си и света, в който живеят. Внимателното вглеждане в проблемите на живота им показва силата на житейската мъдрост.
Такива хора винаги са добри приятели.
Старателното отношение към живота създава чудесна предпоставка за една друга възможност – умението на отделния човек да интегрира своя живот в живота на Цялото. Това изисква познание както за себе си, така и за света, за неговата видима и невидима страна. Но никой човек не се е родил с всички необходими знания за живота. И тук вече трябва всеки да има предвид една друга възможност, която обикновено убягва от възможностите за всекидневно общуване. Това е умението да се работи с интуицията – един доста коментиран въпрос и въпреки всичко изключително подценяван или по-точно недооценяван. Да работиш с интуицията, означава да дадеш шанс на своите опитности. Всеки идва на този свят с определено ниво знания. Те са неговите знания (опитности), придобити от минали животи, плюс знанията, които са внедрени в човешката духовна същност от Създателя. Всеки има своя минимум знания, с които може да посреща и разрешава проблемите на живота си. Стига да умее да работи с интуицията си. Всъщност се изисква много малко. Да изключиш за миг, подчертавам, за миг да изключиш влиянието на мисълта, за да можеш да разбереш какво ти подсказва интуицията. Тя не трябва да се бърка с вътрешния глас. Вътрешният глас е връзка на по-високо ниво. Тук става въпрос за умението на човека да даде шанс на своето усещане, което му подсказва правилното решение. Затова отстрани за миг влиянието на мисълта и се постарай да усетиш накъде те води интуицията. Така ще можеш в повечето случаи правилно да решиш своя проблем.
Разбира се, всеки правилно разрешен проблем укрепва самочувствието и дава нова сила за разгръщане на духовните умения и способности. Всеки човек, който има старателно отношение към своя живот, внимателно разглежда положението, в което се намира, и като извлича съответната поука, той ще може правилно да се интегрира в Цялото.
Какво означава да се интегрираш в Цялото? Това изисква от всеки човек да приема живота като средство за себепознание. Така той ще може да се включи или да се изяви в онзи аспект от човешката дейност, в онази страна от живота, която ще му даде най-необходимите за него познания. С това той ще стане градивна част от Цялото, защото ще може на базата на своята активна дейност да допринесе за общочовешкия опит, ще обогати общочовешкото познание. Само този, който съзнателно работи за повишаване нивото на своите знания и най-вече познание, може да се интегрира в Цялото. Защото като получава, той и дава. Той не е само потребител, не е само консуматор. Неговата дейност става общозначима. Той вече се включва в част от творческата дейност на Великото Съзнание и със своето постижение, колкото и минимално да е то, нещо допринася, нещо оставя след себе си за другите. Никога не трябва да се упреквате, че не сте постигнали нещо голямо – не сте направили някакво откритие, да речем, или нещо подобно. Нека откритието да е свързано с вашия личен опит – и това е нещо, защото може да послужи на другия до вас, който не е дорасъл вашето ниво. Всеки ден е шанс за развитие. Стига да го искате.
Сега, като знаете това, по-лесно можете да си отговорите на въпроса вие ли предизвиквате с мисълта и говоренето си проблемите или вашето невежество. Забележете, че и в двата случая вие стоите зад проблема. В единия случай е вашата мисъл, а в другия – вашето невежество. Дайте си сметка, че и двата случая са свързани с вашата психика. А тя устойчива ли е? Спокойна и уравновесена ли е вашата духовна същност? Ако вие се притеснявате при мисълта за съществуването на проблемите изобщо, т.е. ако самият факт, че в живота съществуват проблеми, ви притеснява, значи вие се страхувате от живота. А какво записахме по-горе за страха? Страхливостта прави човека безотговорен и е доказателство за неговото ниско самочувствие и недоверие в собствените възможности. В такъв случай откъде произтичат проблемите? Всъщност кое превръща нещата от живота в проблеми? Не е ли това начинът по който хората се срещат с живота!? Ако един човек упорито отказва да усвои необходимите му знания и живее в сянката на своето невежество, естествено проблемите ще се трупат край него. Защото той не умее грамотно да общува със себе си, с другите и с Природата. Неговото невежество винаги ще го тласка към пропастта.
Тук трябва да си сложите едно на ум за обективните причини. Тях ги има – искате или не искате. Обективните причини са резултат от организацията на живота такъв, какъвто обществото го е създало. Но и обективните причини все пак са създадени от хората. Затова във Всемирната научно-образователна програма много настойчиво се говори за нивото на Колективното съзнание. То трябва да има такова качество, да постигне такова ниво, че да може да допълва Великото Съзнание, да бъде част от него. Така човечеството ще стане част от Единното съзнание и ще може да си осигури възможност за вечен живот на планетата. Не че вие ще живеете вечно, а че ще има живот на Земята, който ще развива и доусъвършенства човешкото съзнание. Сега, с всичките пропуски, които правите, с всички допуснати грешки, вие застрашавате живота на планетата. Майката Земя изнемогва от товара на мрачните ви мисли и неграмотни действия, които унищожават плътта й с всички възможни за съществуване токсини и замърсители. Но това е друга тема. Сега е важно да знаете, че с мисълта си можете да предизвикате проблем, единствено ако се страхувате от Живота. Ако мислите за бъдещето си със страх, вие ще блокирате собствените си сили и възможности и така ще си докарате много неприятности. Силният и уверен в собствените сили човек може да разсъждава за проблемите от живота – той знае, че те съществуват, разглежда ги старателно, обсъжда ги със спокойна, логична мисъл и внимателно се разминава с тях. Това е то – да имаш собствена подготовка за Живота. Да имаш самочувствието достойно да се срещнеш с Него. Тогава човек живее в реалния свят – той е реалист, защото знае какво и защо прави.
Желая ви да бъдете добри ученици във Великото Училище на Живота!