ОТВЪД БОГА?

Сътворението е тема, която изисква много конкретни подробности. Всеки, който поеме тежкия товар на тази тема, трябва да знае, че тя е неизчерпаема и никой никога не би могъл да докаже достоверността на написаното. Въпреки тези условности, обаче има някои факти, които не само заслужават внимание, но и се налага да бъдат обяснени на човечеството. Така то ще може да познае по-добре Бога и ще намери по-целесъобразно и аргументирано обяснение за смисъла на своя живот.
“Сътворението” като понятие подсказва създаването на Космоса, на Вселените и Живота въобще. В понятието “Сътворение” има обаче и загадка, която не позволява на интересуващите се от темата да се запознаят с нейната конкретност. Това е загадката на творческия процес. Сътворението винаги трябва да се разглежда като творчески процес. И тук възниква въпросът: Кой е творецът?
Ако приемем, че Бог е твореца, веднага идва и въпросът: а Той как е създаден? Как и кога се е появило толкова съвършено и всемогъщо Същество като Бога?
Напълно естествено е човешкият ум да си задава такива въпроси и напълно естествено е да не може да си отговори. Затова съществуват предположенията и догадките, които в известна степен удовлетворяват нуждата от подобни знания.
Вън от предположенията и догадките, за да стигнем все пак до задоволителен отговор, ще трябва първо да си обясним смисъла и съдържанието на пет основни термина, които широко се използват във философията и езотериката. Това са думите: вечност, безкрайност, бездна, хаос и нищото.
Вечността е съвършенство, защото нейната същност е изградена от обективната сила на принципите, които създават живота. Всичко във Вечността носи белега на изключителната точност и хармония. Вечността е следствие от деятелността на саморегулиращите се правила на Сътворението.
Безкрайността може да се възприеме като понятие и като реалност.
Понятието “безкрайност” е въведено от човешкия ум. То е необходимо, за да се постигне обозримост на Съществуващото. Когато човешкият ум допуска съществуването на безкрайността, той съизмерва по този начин величието и непознаваемостта на Сътворението.
Като физическа реалност безкрайността съществува под формата на енергийна субстанция. Тя е непреходната първичност на живота. Степента на нейната активност определя всички съзидателни и деструктивни действия. Енергийната субстанция “Безкрай” e изпълнена със силата на привличането и отблъскването, т.е. в нейната поляризация е вложена първопричината на противоречието. Така е създадено движението и неговият закон обяснява Принципа на съществуването. Чрез привличането и отблъскването се постига съграждане и обновяване на пространството и всичко в него.
Пространството е обективната реалност на Съществуващото. В неговите параметри Съществуващото се заражда, развива и трансформира. Никога не бива да се казва “и умира”. Смъртта винаги трябва да се приема като форма на живот, но с други и в други измерения. В разбирането за безкрайността пространството има основополагащи функции, защото създава основата за физическите прояви на живота. Така възприето, то винаги се обяснява като материята, която изпълнява фундаментална роля за всички животосъграждащи и деструктивни процеси. Така че когато се говори за безкрайност, първо в съзнанието възниква представата за пространството, но наред с нея винаги трябва да се включва и категорията “време”. Защо категория, а не понятие? Защото времето има функцията на процес. Времето винаги трябва да се разглежда като процес. Колкото и да се твърди, че благодарение на холограмния принцип всичко съществува в една точка, никога не трябва да се забравя, че то съществува във времето, тази точка съществува във времето. Това означава, че във всеки елемент от развитието си или от своето съществуване всяко нещо използва време. Времето му е необходимо, за да се роди, да се осъществи, овеществи и каквото там е необходимо. Ако няма време, няма и развитие, не може да има и Съществуващо, не може да има и живот. Благодарение на процеса време слънцето грее, водата тече, животът се развива. Процесът време трябва да се разбира като последователност в развитието на Замисъла на Твореца. Ако Неговата идея не предвижда развитие, няма да има време. В този смисъл трябва да си обясним, че всичко, което се случва и има да се случи, е включено в Замисъла на Твореца. Нюансите в изпълнението на този Замисъл се дължат на прякото участие на човешкия ум. С напредването на неговото (на човешкия ум) развитие се променят и някои от нюансите в изпълнението на Замисъла. Но това са промени под контрол.
След казаното дотук, може да се направи заключението, че когато се говори за безкрайност, винаги трябва да има условност. Тя е необходима за човешкото съзнание, за да търси то синхрон с Идеите от Замисъла на Твореца. В този смисъл казано, условността съществува дотолкова, доколкото за човешкото съзнание е необходимо познаване на основните космични закони, за да може човешката еволюция да се движи с “попътен вятър”. Това ще рече да познае Човекът истината за Замисъла на Твореца, да познава законите, на които се крепи развитието. Така човешкият Ум ще осъзнае истината и за стойността на времето. Когато го приемат като процеса, въз основа на който се извършва последователността в развитието на Замисъла на Твореца, тогава хората ще разберат, че са и че могат да бъдат не само изпълнители, но и съавтори в този процес. Така те ще създават реалност – реалността на физическия свят като училището на Душата. Това е безценната реалност, чрез която се създават опитностите. Реалност съществува там, където има действие, и доколкото за него е предвидено време, ще има и развитие, ще му се даде пространство и бъдеще. Затова действието трябва да се разбира като разумна творческа активност. Такава представа като край за пространството, времето или каквото и да било друго, е валидна само за ограниченото разбиране на живота и всички негови прояви. Всяко нещо, дух или материя, е в непрекъсната трансформация. Така в непрекъснато менящата се форма трябва да търсим продължителността на живота и да знаем, че никога няма край на началото, на Великото Начало. Изначалната нишка на живота в своя първичен замисъл остава неизменната матрица на Цялото. Затова непреходното създава безкрайното.
Къде е тогава мястото на Хаоса? Какво е той, кога и как е съществувал? Кой и защо го е създал? И всъщност съществува ли хаос?
Ще използваме една нетрадиционна форма за изясняване смисъла на думата “хаос”. Ако се постараем да разгледаме буквите от тази дума като писмени знаци с прилежащата им идеограмна и семантична стойност, ще стигнем до заключението, че думата “хаос” означава дълбоко центрирано неизвестно направление или посока. Така разгледана, думата може да се възприеме като понятие, което обяснява определен замисъл – дълбоко центрирано направление. Но в същото време тук присъства и неизвестността. Тогава? Някои автори наричат първичната материя хаос поради нейната привидна неорганизираност. Всъщност това е и подвеждащата информация по въпроса. Всичко в Природата, във Вселената е подчинено на добре организирана хармонична връзка. Определена е от закона за резонанса, принципа на съзвучието. Оттук и изводът, че хаосът е дълбоко организирана материя, непозната на човешкия ум, но с определена, съществена роля за битието. Всъщност хаос можем да наречем пространството, праматерията, дори Космоса, с абсолютната увереност, че говорим за едно и също нещо. Непознаването на Вселената и нейното устройство е довело до терминологичните различия.
Какво тогава е бездната? Това е дума с окултно значение. Тя идва да ни покаже, че съществува такова нещо като всепоглъщаща материя – материя, от която идва началото и в която се трансформира Съществуващото. Бездната е по-скоро поетична представа, смътно усещане за това, което е вакуумът – физическият вакуум. Той е основата на живота, защото в него е вложена изначалната Идея за Сътворението. Това е енергийната същност на Великото Съзнание. Физическият вакуум е силно наситен с живот. Неговото многообразие тепърва става достояние на съвременната наука.
Увлечени в старанието си да изкажат своето отношение към непознатата същност на Великото Съзнание, донякъде дори респектирани от силата и могъществото на Абсолюта, някои автори използват думата “нищо” като понятието, което съдържа представата за необозримостта на Космоса. Всъщност, в Нищото е вложена представата за Всичкото.
Според Нас това е само представата, чрез която човешкият ум търси познанието. “Нищото” в смисъла на пълно отсъствие на каквото и да било съдържание, не съществува, а да се използва тази дума като понятието, което обяснява присъствие и влияние на Абсолюта, е неправилно.
Сега вече можем да се върнем на въпроса за Бога и неговото присъствие във Вселената.
Не е възможно да се стигне до коректен и задоволяващ човешкото познание отговор на този въпрос. Всичко би било догадки, но дотолкова, доколкото те могат да изглеждат правдоподобни, ще си позволим следното кратко заключение: основата на Живота, основата на всичко Сътворено се нарича енергийно-информационна среда. Записвали сме го в други лекции, ще го запишем и сега: информацията владее енергията. Всичко, което се ражда за живот, и всичко, което създава живот, е резултат от безграничното взаимоотдаване на структурните елементи на Сътворението, т.е. всяка частица съдържа в себе си информацията за своето предназначение и в резултат на това влизат в действие силите на привличане или отблъскване. В този смисъл говорим за саморегулиращите се правила на Сътворението. Науката познава функцията на тези сили, но не може да ги приеме като резултат от добре организиран Замисъл за творческа активност. Ето тук, в самото начало на зараждащия се в тази Вселена живот, стои Идеята на Великото Съзнание, на Абсолюта. Тя се разгръща в определена последователност и за всеки непреднамерено разсъждаващ ум доказва своята творческа същност. За реализацията на тази Идея се грижи цяла йерархия от Светли същества, които имат своя върховен ръководител – Бога на Познанието. Той има различни наименования: Творец, Създател, Йехова. Но както и да го наричаме, това е Силата на познанието или, казано по-конкретно, внедреното в съвършената структура на Познанието желание на Абсолюта да създава живот. Така се изявява Неговата Любов, която живее чрез Бога на Познанието – Твореца на Вселената, Този, Който овеществява Идеята на Абсолюта, т.е. Този, Който създава всичко, което виждаме, чувстваме и усещаме, всичко до което се докосваме. Така че ако търсим нещо отвъд Бога, означава, че отправяме поглед към Абсолюта. За човешкото съзнание, на етапа, на който се намира неговата еволюция, това е крайната точка.