ПЪРВИЧЕН И ВТОРИЧЕН СВЯТ

Същността на Сътворението изисква да се опознаят основните правила, според които човешкият организъм може да влезе в синхрон с енергийната сила на светлината, което от своя страна ще рече с енергийните вибрации на космическото пространство. Тук отново трябва да припомним, че енергията е информация плюс сила. Силата е проява на взаимодействието между елементарните частици, изграждащи веществото. Информацията определя взаимодействието. Вещество като статична, неподвижна част в пространството не съществува. То се създава в резултат от проявеното взаимодействие между елементарните частици и това се казва още веднъж, за да стане ясно, че  същността на Сътворението можем да открием в информацията, т.е. в Мисълта на Твореца. Тя създава движението, което познаваме като вибрация. Вибрацията на Мисълта произвежда светлината. Кондензираната светлина произвежда енергията, кондензираната енергия изгражда материята. Взаимодействието  между частиците вътре в материята поражда силата. В зависимост от степента на нейната проява говорим за мощност. Привличане или отблъскване се получава тогава, когато информацията е дала съответното направление. Когато мощността премине в действие, говорим за активност.

Човечеството живее във вторично произведен свят. Първичният свят е този, който съществува в Съзнанието на Висшия разум (Великото Съзнание).   Пространството на Първичния свят, е  светът на необозримата светлина. Той има своя структура, която е изключително опростена система на съществуващото във вашата вселена слънце. Този свят, светът на необозримата светлина, е еманация на невероятната радиоактивна дейност на Висшата разумна същност на Твореца. Затова всичко достигнало до човека носи в различна степен способността да се дели. Всяко вещество е изградено от елемент, който търси себеподобна структура, съгражда части от цялото, съгражда самото цяло и винаги може да се разпадне до нивото на първосъздаването си, т.е. до своята първична елементарна форма на проявление, може да се каже, на овеществяване. Радиоактивната енергия е двигателната сила. До човека тя достига силно редуцирана, защото мощността, с която се проявява, е унищожителна за веществата от вторичния свят.

Новата физика трябва да разглежда материята като имагинерен продукт на Великото Съзнание. В процеса на Сътворението всяка частица има своя структура на три нива: проекция, взаимодействие и овеществяване.

Проекцията е нивото на необозримата светлина, взаимодействието е нивото на менталния свят, овеществяването е нивото на физическия свят.

От Висшия Разум тръгва лъчението, което проектира своя замисъл в света на необозримата светлина. Оттам съответната проекция се внедрява в менталния свят, за да бъде изградено информационното поле, което служи като отправна точка за създаване на формите във физическия свят, за неговото съграждане.

Човешкият ум на сегашния етап от своето развитие е стигнал до възприемане само на менталния свят. Все още науката не може да  възприеме съществуването на Божествения свят. Това означава да се обяснят съществуващите явления чрез новите познания за света на Светлината. Тя е необозрима в своята първичност, но с проявлението си във Вторичния свят тя не само може, но и трябва да бъде изучавана, за да се постигнат вече много необходимите промени в структурата на човешкия организъм, което ще рече, че е назряла необходимостта на клетъчно ниво да се постигне нова форма на съществуване. Това трябва да се разбира като изграждане на нова, различна от сегашната структура на биоматерията. В нея трябва да навлезе повече светлинна енергия, което ще създаде условия за по-голямо участие на радиоактивната енергия в жизнените процеси на организма. Сега тази енергия поразява биоматерията, защото биологичните организми имат в много ниска степен светлинния елемент като  първооснова. Съграждането е вървяло по пътя на редуциране на радиоактивната слънчева енергия. Сега започва частично освобождаване на нейната сила. Това изисква и необходимата пригодност на организмите от биологичния свят. Растителните видове вече имат нова генетична структура и учените откриват промените. Животинските видове също търпят промяна. Тя се извършва с помощта на  Същества от Висшата йерархия на Светлината.

Не така стои обаче въпросът с човешкия организъм. Човекът притежава съзнание, което много трудно се променя и това може да стане причина за неговото частично унищожаване. Ще загине непригоденият организъм, този, чието съзнание е запазило нивото на старата структура. В нея и чрез нея не може да работи в необходимата степен светлината, за да създаде нужните условия за проникване на радиоактивната енергия. Тя и сега присъства в човешкия организъм, но в изключително занижено количество – нещо, което само подсказва заложената възможност за по-нататъшното й участие в развитието на човешкия организъм във физическия свят. Тъй като е въпрос на съзнание, тази изключителна по своята същност промяна може да бъде постигната по  пътя само и единствено на духовното развитие.