ЖИВОТЪТ НА ДУШАТА

Душата има свой съзнателен живот, който се изразява в различните психични и емоционални състояния. Емоционалният и психичният живот са видимият израз на различните нива от енергийно-информационната връзка на душата с външната и вътрешната среда, в която тя се намира. Когато се изживява връзката на душата с външната среда, човешкото съзнание получава опитностите на физическия свят. Тогава се работи за събиране на знания и развитие на Ума. А когато се проявява силата на определено емоционално състояние, човешката деятелност получава своята отправна точка, т.е. емоционалното състояние винаги става причина за пряка, конкретна дейност. Друг е въпросът доколко тя е в полза или във вреда на отделната личност. Важното е да се знае, че емоционалното състояние винаги провокира действие. Затова в приповдигнато емоционално състояние човек трябва да е много внимателен и никога да не взема конкретни решения, особено ако те са свързани с възлови моменти от неговия живот. Качеството и силата на емоционалното състояние са зависими от качеството и силата на енергийно-информационната връзка на душата с вътрешната среда, в която тя се намира (човешкият организъм). Тази връзка определя дееспособността на душата за хармония или дисхармония на силите действащи в човешкия организъм. В този случай трябва да разбираме качеството на връзката между Духа, Душата и Семенния атом в рамките на съзнателния човешки живот. Емоционалното състояние е следствие от проявата на енергийно-информационната им същност и способността им те да взаимодействат с биологичния фактор (в случая мозъчните клетки). Когато се разглежда физиологията на чувствата се казва, че чувството е импулсът, а емоцията – действието.
Действието има сложна характеристика. Тя определя неговата посока и активност, като задължително се отчита източникът на импулса, предизвикал действието. Така, ако разсъждаваме, ще разгледаме количеството и качеството на вложената жизнена енергия, ще открием и нейната програма. Това означава задълбочено да си обясним причината за определеното емоционално състояние, ако това е необходимо. Когато говорим за енергийно-информационна същност, трябва да се знае, че всяка информация се разгръща в програма. Тя никога не е изолирано явление или произволно съществуващ факт. Информацията предопределя действията, подредени най-често в логическа последователност. Природата допуска известна хаотичност, но само тогава, когато трябва да провокира човешкия ум.
Психичното състояние се определя от връзката на душата със света и здравословното състояние на съответния организъм. Външната среда е условието, което създава възможност на душата да гради свой собствен живот. Така душата, която приема външния дразнител, в зависимост от своята енергийно-информационна същност, т.е. в зависимост от своята програма, ще трансформира усещането, за да го развие като собствена проява. Ако то остане само като усещане, се получава натрупване на неизразходената енергия и се стига до различни форми и степени на затормозяване (липса на жизненост, на деятелност). Усещането ще премине в чувство, ако е налице качествено изградена енергийно-информационна същност. Нейното качество зависи от конкретното здравословно състояние на съответния организъм. Ако то е добро, енергийно-информационната система на душата ще усвои усещането и ще го възпроизведе като чувство, и така ще бъде постигнато по-високо ниво на душевен живот. Чувството може да остане затворено в душата, което означава да развива активност на ниво дух – душа. Ако тази активност не намери свой благовиден израз, удовлетворяващ духовните потребности на индивида, ще се получи напрежение, което ще се изразява в привидно необяснима, като че ли без причина раздразнителност, нервност и дори агресивност. В случая не е осъществена връзката със семенния атом – липсва основата на опитностите. Така не може да се осъществи следващата стъпка – пълноценно изживяване на чувството. Занижена или изключена е функцията на ума. Човекът уж знае какво да прави, а не знае как да го направи. Активността дух – душа би трябвало да се прояви като възможност за духовен живот. Когато умът работи правилно, ще се осъществи контакт освен с духа и душата и със семенния атом, което означава, че ще се включат знанията от опитностите. Тогава чувството ще бъде изживяно пълноценно, защото ще може да се разгърне на “територията” на целия интелектуален потенциал, който притежава определената личност. Всяко конкретно действие ползва знанията от интелектуалния потенциал на личността. Те са толкова по-съдържателни, колкото по-високо е нивото на опитностите включени в семенния атом. Но за да се получи този контакт, трябва да са създадени необходимите здравословни фактори:
1. Правилно хранене, което означава доставяне на организма нужните химически елементи, минерали и витамини, т.е. необходимия за човешкия организъм строителен материал.
2. Правилно дишане.
3. Пълноценна интеграция на човешкия организъм в природната среда, което изисква познаване на природните закони за връзка на човека със заобикалящия го свят.
И едното, и другото, за да бъдат обяснени, изискват специални теми. Сега ще кажем само, че вторият и третият фактор са толкова важни, колкото първият, защото чрез тях човек се снабдява със жизнено необходимата му енергия. Тя е различна от добитата чрез хранене енергия, защото ни доставя необходимото електричество, а чрез него и силите на енергията, с която работят мозъчните клетки.
Ако човек през своя живот своевременно е оценил ролята на тези три фактора, той ще може да си създаде здравословен и хармоничен душевен живот.