ЗА КРЪЩЕНИЕТО

 

Според църковните ритуали кръщението е едно от тайнствата, които църквата извършва за спасението на човешката душа. Когато се говори за кръщение, не трябва да се пропуска една възможност – да се спомене Йоан Кръстител като човека, сложил началото на това велико тайнство. Как трябва да се разбира кръщението – като акт или като процес? Може ли човек, приел кръщението, да промени живота си – кога и как? А кога, на каква възраст човек трябва да се кръщава и защо? Може би е най-добре да се отговори първо на последния въпрос.

Защо човек трябва да се кръщава?
За да се отговори на този въпрос, трябва най-напред да се обясни що за чудо е кръщението. Хората го приемат като ритуал и го свързват с възможността човек да получи Божията закрила. Те вярват, че когато човек е кръстен, получава закрилник¬ – ангел- хранител, който го пази от лошотии.

Всъщност каква е истината.
Кръщението е процес за духовния свят на човека и акт за физическия свят.

Когато се извършва кръщението, се използва определен ритуал и той е свързан с това, което е било в Началото – потопяването във вода. Йоан Кръстител е бил научен от Висшите Учители по Негово време да приема този ритуал като свещенодействие, което трябва да послужи в две направления: първо да свърже човека с Идеята за новораждането, и второ, да послужи като импулс за промяна в живота. Вижда се и от двете направления, че кръщението трябва да се извършва като напълно осъзната потребност на човешката душа да се посвети на живота в новата култура – християнската. Затова сегашното кръщение – такова, каквото съществува, няма никаква съществена роля за духовния живот на човека. То изобщо няма връзка с неговия духовен живот. Кръщението такова, каквото се извършва сега, е по-скоро ритуал-празник за угощение на близки и роднини.

В своята ранна детска възраст човек все още няма придобито съзнание. Той все още не е в състояние да избира и да преценява. Това, което правят с него неговите близки, си е тяхна работа. Кръщението на детето в тази ранна възраст има значение за сплотяване и укрепване на семейството. То е един приятен весел празник, на който родителите на детето изразяват своята обич към малкото и своето уважение към роднините. Много често обаче напоследък то се приема като досадно задължение за почерпка на роднините или се превръща в пищно угощение, което няма нищо общо с духовната същност на идеята за кръщение. Колкото до връзката с ангела-хранител и вярването, че без кръщение човек остава без божия закрила, трябва да кажа, че това е чиста заблуда. Това вярване превръща кръщението в суеверие. Всеки още от зачатието си има връзка с Бога. Всяко раждане на нова душа има връзка с Бога. Защо? Защото създаването на нов живот е колкото биологичен, толкова и духовен факт. Когато се получи зачатие, за него работи както човешкото съзнание, така и Великото съзнание.

Има обаче една подробност. Когато се получи зачатие с любов и детето се роди с любов, тогава и Бог е с него, защото Той участва винаги и навсякъде, където се създава нещо с любов. Когато обаче се създават деца поради чисто биологичната възможност за оплождане и детето се ражда поради някакви намерения на майката, на родителите или изобщо от недомисляне, това дете остава грижа само и единствено на този, който го е създал, до времето, когато то започне да съзнава и разсъждава. Когато такова дете порасне, придобие съзнание и започне да разсъждава, само ще прецени накъде да се ориентира – към Добро или към Злото. Когото си избере, той ще го закриля. Всъщност става въпрос за възрастта, на която всеки човек трябва да получи своето духовно кръщение. Това е чудесната възраст – 18 години. На 18 години човек може да преценява, може да разсъждава, помни добре и е изпълнен с жизнерадост. Ако още от ранното си детство човек знае, че му предстои кръщение, той ще мисли по този въпрос и когато му дойде времето, ще има вече оформено мнение. От 18 до 25-годишна възраст човек би трябвало да направи своя избор за кръщение. Това вече ще означава, че той знае какво прави и защо го прави. Кръщението на тази възраст трябва да бъде един красив и мил духовен празник за кръщелника и неговите най-близки хора – неговите сродни души. Ако човек на тази възраст приеме своя духовен път, той ще бъде облагодетелстван в своя избор, защото това ще предопредели неговия по- нататъшен живот. Ако до тази възраст той е бил в противоречие със себе си, със своите близки, с приятели или колеги – при мисълта, че му предстои кръщение, той ще се постарае да се промени, за да го заслужи. Това означава, че той предварително трябва да знае, че кръщението е началото на активен духовен процес, който може да започне, само ако предварително съответната личност има нагласата да го приеме. Само този, който с желание приеме кръщението, може да получи и своето новораждане. Чрез него той се свързва с висшите сили на благодатта и прозрението, които помагат за неговото духовно развитие. Така и животът му ще се промени, защото човешката личност съзнателно ще върви по определения от Христовото Учение път. Тогава вече той духовно и физически ще принадлежи на силите на Доброто.

Как трябва да става кръщението на тази възраст ?
Първо трябва да се знае, че думата кръщение не произхожда от думата кръст. Кръстене – да, но не и кръщение. Кръстът няма нищо общо и не трябва да има нищо общо с този ритуал. Йоан Кръстител не кръщаваше с кръст.

Човекът, който ще се кръщава, трябва да има една предварителна подготовка за тази цел. Колкото и едностранчиво да са написани, евангелията от Новия Завет дават възможност на човека да се ориентира в основните насоки на Христовото Учение. Цялата част на Новия Завет представлява една мъдра книга, която може да сложи началото на праведен живот. Така че този, който иска да се кръсти, трябва да познава съдържанието на Новия завет. Той ще покани свои близки хора и заедно с тях ще отиде в храма или сред природата – негов ще е избора. Задължително обаче там трябва да присъства свещеник. Дай, Боже, това да е добре образован богослов. Този, който ще се кръщава, трябва да е облечен в чисти дрехи, той самият да е чист – душевно и физически. Кръщелникът трябва да застане с уважение пред богослова и последният да проведе с него спокоен разговор върху съдържанието на Новия Завет. След като кръщелникът покаже, че знае защо е дошъл, трябва от чист и хубав съд да му се полее вода, за да облее той ръцете си и да измие лицето си. Кръстникът ще му подаде бяла чиста кърпа да се избърше и след това кръщелникът ще трябва да посее цвете (в саксия или в леха), храст или дръвче. На това място кръстникът трябва да изкаже своята благословия за кръщелника и за посятото растение. Своите добри пожелания могат да изкажат и присъстващите приятели и близки. След това се приготвя скромна трапеза с погача, мед, орехи и плодове. За пиене се предлага изворна вода или билков чай.
Задълженията на кръстника са свързани с подготовката на кръщелника за срещата с богослова, което означава да провери доколко неговият довереник е прочел и какво знае от Новия Завет и с набавянето на плодове за почерпката. Водата за измиване и съда за поливане си набавя кръщелникът.

След този ден приелият кръщението трябва да знае, че принадлежи към хората с ново мислене, към хората, които градят новата култура на човечеството.