ЗА СИЛАТА ДА БЪДЕШ

“Блажени кротките, защото те ще наследят земята” ( Матей 5:5)
“Аз пък завидях на безумните гледайки добруването на нечестивите… Изпъкнали са очите им от тлъстина, бликат помислите в сърцето” (Псалом 72:3,7)

Обикновено който прочете тези редове, изпитва негодувание. Несъгласието с думите идва от разминаването с действителността. Вижда се в човешкия живот, че кротките обикновено са пренебрегнати и те никога не успяват да наложат своето мнение или поне да го покажат. Съдбата на кроткия човек обикновено е съдба на несретник. Затова хората негодуват от това твърдение и не вярват, че някога ще настъпи справедливост за тях. И това е факт. Но как да се разбере, че всеки сам си е виновен за това, което му се случва!? В конкретния случай говорим за кротките. И съм убеден, че всеки, си представя човек с наведена глава, човека, който мънка и тъпче на едно място, човека, който няма нужната смелост да се защити. И за такива хора често се казва, че са скромни! Та вие не разбирате тогава същността на думите “скромност” и “кротост”. Вие изобщо не сте се замислили какво ви казвам с думите “блажени кротките”. Затова възприемате човека лишил сам себе си от самочувствие и достойнство, за кротък човек! Ето това тежко недоразумение поражда проблем, който води след себе си съществени неприятности. Защото в резултат на изкривените разбирания за тези, и още много неща от живота, самият живот е заприличал на изкривена колиба. Хората, които търсят възможност за изява, обикновено се възприемат като самонадеяни, нескромни и нахални! Всеки човек трябва да има възможност да се изяви. Времето и начинът, по който ще бъде възприет от обществото ще решат неговата съдба.

Ето как стигнахме до обяснението за “добруването на нечестивите”. Та има ли кой да ги спре тях? Нали другите са кротки! А кротките не могат да се противят. Тогава какво им остава на нечестивите? Нищо друго освен да си подреждат живота както им харесва! А после кротките плачат, че дяволът им объркал живота. Не! Не е дяволът, а те самите със своята криворазбрана теория за кротост, смирение и необходимост от пасивност. А пасивността не идва ли от неверието, че нещо може да се промени? Какъв е пътят? Как може да се оправи светът? Нечестивите ви го показват. Чрез упорство и последователност. Но тук има една много съществена подробност. Нечестивите имат необходимите качества, но им липсва нравственост. Те затова са нечестиви. А пък кротките криво разбират нравствеността, поради което губят нейната сила, и ето ти я днешната картина на живота. Какво трябва да знаят хората? Преди всичко, че всеки човек успява, само ако има своя лична жизнена позиция!!! Кроткият и смиреният също трябва да имат своя лична позиция. Разликата при кротките и нечестивите е в умението да се отстоява позицията. Има хиляди начини, според които кроткият, но умен и интелигентен човек, може да докаже своята правота и да осъществи намеренията си. Без позиция, обаче, това е невъзможно. Затова в Писанието е казано: ”Почукай и ще ти се отвори”, “Поискай и ще ти се даде”. В Божия промисъл никога не е съществувала идеята непочтените хора да напредват и те да живеят по-добре. Но при тях има едно положително нещо – те искат, и то много настойчиво искат. С упоритостта си те успяват да постигнат това, което искат. Разбира се, не винаги и не на всяка цена.

Какво означава да имаш лична позиция? Това преди всичко е изяснено отношение към нещото, към което се стремиш. Това е ясно и конкретно разбиране за съответния проблем и най-вече добре изградено самочувствие. Има и още нещо. Лична позиция има този, който живее не само със самочувствие, но и с вяра в собствените си сили, още по-добре, ако има вяра в Божията подкрепа. Божията подкрепа винаги е на страната на благоразумния човек. Но благоразумният е кротък, без да е плах, той е смирен, без да е страхлив, и е скромен, без да е лишен от самочувствие. Помислете какво ви казвам с тези думи.