ВРЕМЕ ЗА РАЗМИСЪЛ – УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО – САМОВЪЗПИТАНИЕТО
Този, който обича себе си, обича и другите хора.
Да обичаш себе си ще рече да познаеш Божественото начало на своята духовна същност. Сам по себе си този факт говори за необходимостта от самовъзпитание, което създава възможностите за духовно развитие. Ако имаш силата да се извисиш над дребнавите елементи в човешките взаимоотношения и разбирането за Живота, ще си постигнал възможност за самовъзпитание.
Самовъзпитанието е път към самопознанието и обратно – стремежът към самопознание създава творческия процес на самовъзпитанието.
При самовъзпитанието човек идентифицира себе си като разумно същество в човешкия свят, а при самопознанието открива себе си като продукт на творческата Божествена дейност. В стремежа си да се самовъзпитава, човек осъзнава своята духовна същност като добродетелното начало вложено в душата му от Създателя.
Добродетелното начало разгръща своята сила в човешката душа, когато умът се освободи от предразсъдъци и неправилни, погрешни вярвания за произхода на Живота. Ако човешкият ум възприеме истината за Висшата Разумност на Сътворението, ще се приобщи към Силите на Съзиданието, тоест самия той ще се превърне в Сила на Съзиданието. Тогава вече можем да говорим за единение на частицата с Цялото.
Самовъзпитанието е висш процес на взаимност между Божествените и човешките творчески способности, но само ако се разбира от ума като път за духовно развитие на личността. Тогава се получава сливане на желанието с потребностите на човешкия емоционално-умствен свят. То се постига чрез синхрон между свободната воля на човека и Божията воля. Човек се вписва в рамките на Космическата програма за еволюция на човешкия Дух. Той е в хармония с природните закони и става част от цялостния творчески процес, който се извършва в Космическото Пространство.